100 млрд. лв. междуфирмена задлъжнялост в България

Ралица Русинова

Г-н Колев, каква е общата задлъжнялост на реалния сектор в България?

Към началото на миналата 2008 година задълженията на нефинансовия сектор са от порядъка на 120 млрд. лв., от които междуфирмените задължения са 80 млрд. лв. Предполагаме, че към началото на тази година, общата задлъжнялост ще бъде около  160 млрд. лв. Междуфирмените задължения, които са част от общите задължения, са около 100 млрд. лв. Общата картина на задлъжнялостта ще бъде детайлизирана с представянето на официалните данни на БСК следващата седмица.

Това много ли е или е малко, сравнено със междуфирмената задлъжнялост на другите страни?

В САЩ, например, корпоративният дълг е приблизително едно към едно с БВП - 95 %. В Европа корпоративният дълг е средно 134 % , т.е. с  34 % повече от брутния вътрешен продукт. В България фирмената задлъжнялост надхвърля 2 пъти БВП. Това буди притеснения.
Приходите, от които се очаква да бъде изплатен този дълг, вече са с около 10 % по-малко от размера на задълженията. Това означава, че този дълг ще се възпроизвежда.
Колкото повече „работи” една икономика, толкова повече нарастват междуфирмените  задължения. Това е напълно нормално. Въпросът е, че при нас вече над 50 % от задълженията са просрочени и не се изплащат съгласно предварително договорения срок. Това говори за нарушаване на производствената дисциплина в отношенията между фирмите. 

В кои сектори от икономиката има най-много задлъжнели фирми?   

Това са най-вече фирми, от сферата на търговията и строителството, сочат  нашите предварителни прогнози, които ще бъдат  потвърдени следващата седмица с публикуването на официалните данни на БСК.

Наблюдава ли се рязко увеличение на процедурите по несъстоятелност у нас?

Да, очакваме повишаване на броя на фирмите в несъстоятелност. Най-лошото е, че и държавата в някои случай се превръща в генератор на увеличаване на задълженията. Тя също бави своите плащания към бизнеса по линия на незаплатени обществени поръчки. Това е и една от причините за очакваните фалити. Освен това голяма част от обществените поръчки се обявяват, без те да са предвидени в бюджета за съответната година. От изключително значение е и ускоряването на връщане на ДДС, тъй като сега то се бави с месеци. Държавата трябва да се ползва с името на добър платец, както е навсякъде по света.

Как може да се развърже възелът на междуфирмената задлъжнялост?  

През последните години задълженията „порастват” в рамките на 20-30 % годишно. Разбира се, някои от тези задължения са „добри”. Например банките започнаха да кредитират, а парите влизат в реалния сектор. Ето защо условно можем да наречем банковите кредити  „добри задължения”.  Дълго време фирмите нямаха достъп до кредитиране. Сега вече този процес се „отпуши”. Това неизбежно увеличи размера на задлъжнялостта. Опасността сега е да не се просрочват изплащанията на тези задълженията.
Конкретните решенията включват  ускоряване на процедурите по събиране на вземания. Например ускоряване на някой нормативни промени  по отношение на процедурите по обявяване на несъстоятелност, за да могат кредиторите по-бързо да си вземат задълженията.
БСК съветва своите фирми - членки, когато възникне някакъв търговски спор между тях, те да го решават по арбитражен път, а  не да се обръщат към съда, където решенията се бавят с години.
Друго решение можем да търсим в посока на облекчаване на достъпа до кредитиране. Колкото по-бързо влезе свеж ресурс в реалния сектор, толкова по-бързо и лесно ще започне разплитането на междуфирмената задлъжнялост. Тук вече опираме и до възможностите на държавата и как тя може да повлияе върху облекчаване на този достъп и стабилизиране на лихвените равнища.
И еврофондовете естествено трябва да се „отпушат” и да започне финансирането по оперативните програми.
Има и друго кардинално решение, което не е приложимо в сегашните условия на криза.
Имам предвид т.нар. система на клиринг. Държавата трябва да задели определен ресурс, например 1 млрд. лв., с който да помогне предприемач X, който се разплаща с клиента Y, който пък съответно от своя страна се разплаща с друг свой клиент.
Какъв е проблемът обаче? Необходими са доказателства за задлъжнялост, преди да се стартира клиринговото прихващане. Трябват доказателства за безспорността на тези задължения.
Това, което ние се опитваме да направим като Стопанска камара, е да създадем Борса за покупко-продажба на дългове. Така процесът би се облекчил значително. Искаме да създадем on-line пазар на търговски дългове. В момента няма място, където да отидете и да купите дълг на някое предприятие към друго такова.