АБОНАМЕНТ ЗА НОВИНИ [X]


Според данни на НСИ през 2020 г. средната цена на сделките с ниви в България достига 1 042 лв. за един декар, което е с 1.0% по-малко в сравнение с 2019 година.


Средният добив от пшеницата към момента е 656 килограма от декар, което е със 100 килограма повече отколкото през 2020 година. С тази култура в региона са засети 455 670 декара, като досега са ожънати 34 процента от тях.


Миналогодишната реколата е била 150 000 тона грозде, а очакванията за тази година са да е малко над 170 000 тона.


Ставката на литър гориво ще бъде определена на по-късен етап на базата на бюджета и сбора от индивидуалните годишни квоти на фермерите. Миналата година при общ бюджет от 84 милиона лева отстъпката за литър беше 0,36 лв.


Зърнопроизводителите са засели първите 165 850 декара масиви с пшеница. Обичайно в Добричкия регион, който добива най-много хлебно зърно в страната, площите с културата достигат около 1 200 000 декара.


Според статистиката, публикувана в портала за отворени данни, у нас в момента се отглеждат малко над 987 хиляди овце, докато преди три години са били един милион и триста хиляди.


Най-голям е броят на земеделските стопанства в области Благоевград и Пловдив, съответно 10.2% и 8.2% от общия брой на стопанствата в страната през 2020 г. Най-малък е броят на стопанствата в области Габрово и София (столица) – съответно 1.0% и 0.5%


Стратегията за развитие на лозаро-винарския сектор за периода 2022-2027 г. не отговаря на основните потребности на производителите, смятат от бранша и изреждат редица възражения срещу този документ.


За следващия програмен период - до 2027 г., бюджетът на ЕС предвижда, по линия на преките плащания, Гърция да получи 14,5 милиарда евро, а България - 4,5 милиарда евро, и разликата е три пъти. И като върнем предишните два програмни периода, се вижда какъв огромен дисбаланс има между двете съседни държави.


Заради липсата на преработвателни предприятия за поредна година вкусните кюстендилски плодове или ще отидат за ракия, или ще останат необрани. Причината за това са и ниските изкупни цени, поскъпването на препаратите за обработка на масивите, липсата на изкупвачи и високата цена, която искат берачите.