АБОНАМЕНТ ЗА НОВИНИ [X]


Както показват данните на Държавния институт за статистика, храната е поскъпнала с 20 на сто спрямо месец септември 2021 г., а много граждани се опасяват, че с въвеждането на еврото нещата ще се влошат.


Банките, финансовата агенция и хърватските пощи ще обменят куни срещу евро без такси през цялата 2023 г., като гражданите ще могат да обменят до 100 куни в банкноти или монети при една трансакция.


Цените на електричеството ще останат ограничени през следващите шест месеца, а ограничението върху цените на газа ще остане в сила още една година.


Миналата година в туристическия сектор в Хърватия е имало 20 000 местни и 32 000 чуждестранни сезонни работници. Тази година обаче, според оценки на Хърватската туристическа асоциация, ще са необходими 57 000 до 60 000 сезонни работници.


„Скъпата“ кошница включва най-качествената риба, шунка, агнешко или телешко месо, козунак и напитки. В средната са включени шунка, по-евтина риба, младо свинско месо или месо със средно качество, а скромната кошница включва сардини като най-евтина риба, пиле, свинска плешка, евтини напитки и козунак.


Планирани са големи ремонти и модернизация на регионалните железопътни линии още през 2024 г. Големи ремонти и модернизация на регионалните железопътни линии стартират следващата година и в момента се водят преговори с международни финансови институции за подобряване на между 800 и 1000 километра ЖП линии през следващите десет години.


Новото съоръжение ще даде възможност годишното производство да се повиши от 2,9 милиарда кубични метра на 6,1 милиарда кубични метра годишно, модулът е на стойност 22, 9 милиона евро и с максимален капацитет от 250 000 кубични метра на час.


В съобщение за пресата, което сдруженията публикуваха,те припомнят, че от 1 април 2022 г. ДДС върху маслото и прясното месо и рибата е намален на пет процента от съответно 25 процента и 13 процента, но ДДС върху млякото, увеличен през 2013 г. от нула на пет процента, остава същият.


Растежът на хърватската икономика е по-слаб в сравнение с последното тримесечие на 2022 г., когато БВП на Хърватия нарасна с 3,5 процента на годишна база.


При засети с пшеница 164 000 хектара, се очаква среден добив от пет тона от декар. Площите с ечемик са общо 63 000 хектара, а реколтата е в размер на 252 000 тона, с 20,8% по-малко на годишна база.