АБОНАМЕНТ ЗА НОВИНИ [X]


В съобщение за пресата, което сдруженията публикуваха,те припомнят, че от 1 април 2022 г. ДДС върху маслото и прясното месо и рибата е намален на пет процента от съответно 25 процента и 13 процента, но ДДС върху млякото, увеличен през 2013 г. от нула на пет процента, остава същият.


Растежът на хърватската икономика е по-слаб в сравнение с последното тримесечие на 2022 г., когато БВП на Хърватия нарасна с 3,5 процента на годишна база.


За 40% от анкетираните в Хърватия това означава създаване на най-добрите житейски спомени, за 44% придобиване на нов поглед към света, а за 41% обогатяване на живота чрез споделяне с другите.


Продължилата месеци тенденция на забавяне на годишния ръст на цените беше прекъсната през октомври 2024 г. След увеличение от 2,2% тогава, 2,8% през ноември, 3,4% през декември и 4% през януари, годишната инфлация в Хърватия се върна към низходяща траектория през февруари.


Миналата година само 7% от анкетираните са казали, че биха похарчили над 130 евро за коледни подаръци, но тази година техният дял достига 17%. Броят на хърватите, които планират да похарчат малко по-малко, до €130, също се е нараснал до 21%.


Голям дял (51 %) от плащанията в брой в магазините вече са направени в евро още на 5 януари. По-голямата част от трансакциите (93 %) са довели до това, че потребителите получават ресто само в евро. 35 % от анкетираните хърватски граждани заявяват, че вече носят само евробанкноти, а 36 % заявяват, че носят само евромонети.


Общият календарно изгладен промишлен оборот в Хърватия през март 2024 г. в сравнение с февруари 2024 г. се увеличава с 3,9% на вътрешния пазар и намалява с 4,7% на чуждия пазар.


Хърватският Сабор (парламент) гласува недоверие на премиера Тихомир Орешкович. Така само 6 месеца след сформирането на управляващата коалиция между Хърватската демократична общност /ХДО/ на Томислав Карамарко и Движението МОСТ на Божо Петров Хърватия остана без кабинет.


-Стокооборотът от Сърбия и Босна и Херцеговина в Косово е почти напълно блокиран, намалял е с над 99 процента след въвеждането на допълнителните мита от 100 процента, съобщи генералният директор на косовската митница Бахри Бериша, цитиран от прищинския "Газета експрес".


При засети с пшеница 164 000 хектара, се очаква среден добив от пет тона от декар. Площите с ечемик са общо 63 000 хектара, а реколтата е в размер на 252 000 тона, с 20,8% по-малко на годишна база.