АБОНАМЕНТ ЗА НОВИНИ [X]
Дългът нараства с 2297.9 млн. евро (6.5%) спрямо януари 2020 г. (35 315.7 млн. евро, 58.2% от БВП). В края на януари 2021 г. дългосрочните задължения са 29 262.2 млн. евро (77.8% от брутния дълг, 45.4% от БВП), като намаляват с 13.3 млн. евро (0.05%) спрямо края на 2020 г. (29 275.6 млн. евро, 76.1% от дълга, 48.3% от БВП).
В рамките на новия Инструмент на ЕС за съседство, сътрудничество за развитие и международно сътрудничество (ИССРМС) за периода 2021—2027 г. ще бъдат отпуснати до 7 милиарда евро за изпълнението на програмата, което би могло да мобилизира до 30 милиарда евро частни и публични инвестиции в региона през следващото десетилетие.
В края на 2019 година последното задължение в размер на 220 милиона лева е било изчистено. В момента БДЖ "Пътнически превози" и "Холдинг-БДЖ" нямат задължения към своите кредитори.
Предложената цена включва компонента за дейността "обществена доставка" в размер на 0,37 лв./MWh и компонента "задължения към обществото" в размер на 0,19 лв./MWh, се посочва в доклада на работната група към КЕВР.
Вътрешните задължения са 5 981,7 млн. лева, а външните 23 072,1 млн. лева. Гарантираният дълг на подсектор „Централно управление“ към 30 ноември 2020 г. е в размер на 169,4 млн. лева.
Икономическата криза, причинена от пандемията и ограничителните мерки за преодоляването й, постави огромно предизвикателство пред всички публични политики.
Огромни загуби от търговски оборот, милиарди евро нови задължения, до четвърт милион застрашени работни места само в търговията: новият пълен локдаун ще ѝ струва скъпо на Германия. Колко по-точно?
Към момента в ССЕВ има регистрирани над 92 000 физически лица, над 5100 фирми, над 1290 административни структури и над 4600 лица, осъществяващи публични функции и организации, предоставящи обществени услуги. Изпратени са над 600 000 съобщения.
Управителният съвет на БНБ също прие решение да изиска от банките да предоставят в срок до 10 работни дни оперативни планове за оценка на потенциалната възможност за неплащане от страна на техните клиенти-кредитополучатели, възползвали се от мораториума, след неговото изтичане.
Те ще бъдат изразходване за подобряване на енергийната ефективност в сградния фонд в страната, разделен на три компонента – жилищни, публични и промишлени сгради.