АБОНАМЕНТ ЗА НОВИНИ [X]
Говорителят на румънското правителство Ионел Данка очерта списък от мерки, които трябва да донесат повече средства в държавния бюджет, за да се изплащат по-високите пенсии през следващата година и да се увеличат допълнително пенсиите с 40% през септември 2020 г., съобщи Adevarul.
По данни на БНБ през октомври 2019 г. широките пари (паричния агрегат М3) се увеличават на годишна база с 8.5% при 8.3% годишното нарастване през септември 2019 година. В края на октомври 2019 г. широките пари са 100.262 млрд. лв. (86.6% от БВП) при 99.207 млрд. лв. към септември 2019 г. (85.7% от БВП). Най-бързоликвидният им компонент - паричният агрегат М1, се увеличава през октомври 2019 г. с 12.9% на годишна база (12.8% годишен ръст през...
Срещу банката и нейните шефове се отправят обвинения за неспазване на правилата на Службата за банков надзор. Неколкократно са й били налагани санкции. Освен това в миналото е имало съдебни спорове с вложители и подозрения за пране на пари.
57% имат достатъчно пари за храна и дрехи, а 12% нямат дори за храна. 44% от населението могат да спестяват пари. Данните са от проучване, представено от Асоциацията на финансовите дружества в югозападната ни съседка.
Забрана за разкриване или поддържане на анонимни банкови сейфове или банкови сейфове на фиктивно име се въвежда с гласуваните на второ четене промени в Закона за мерките срещу изпирането на пари. Текстовете бяха приети без дебат в пленарна зала.
Съгласно новите правила, договорени със Съединените щати, и известни като Базел III, "изходната база" би ограничила степента, до която капиталовите изисквания на банката въз основа на собствения банков модел на кредитен риск могат да се различават от начина, по който ще бъдат изчислени при по-консервативен модел, зададен от финансовите регулатори.
Ако Министерство на финансите възприеме нашето предложение, ще се постигне по-справедливо преразпределяне на публичните средства, като в хората с най-ниски доходи останат допълнително пари в размер на 730 лв. годишно, коментира синдикатът.
През 1952 г. в Народна Република България се е провела най-мащабната парична реформа. За първи път били пуснати в обращение редовни държавни книжни пари.
Съдебният съвет поиска 859 300 000 лева за разходи на третата власт, а Министерският съвет залага 771 317 000 лева. Разликата е 87 983 000 лева.
Обвинението срещу френската банка е, че не е въвела система за засичане на рисковете от пране на пари за периода февруари 2013 – март 2017 г. Същевременно през банката са извършени множество трансакции с ценни книжа на компании с много ниска стойност (т.нар. ("penny stocks") за стотици милиони долари.