Медиите като инструмент за завладяване на държавата

Медиите въздействат върху самото формиране на политиката на държавата и, ако има зависимости, отбелязваме форма на тежка политическа корупция, заяви при откриването на конференцията „Медиите като инструмент за завладяване на държавата“ Огнян Шентов, председател на УС на Центъра за изследване на демокрацията. Центърът и Медийната програма за Югоизточна Европа на Фондация „Конрад Аденауер“ бяха организатори на събитието.
Завладяването на държавата от частни олигархични интереси е сериозен въпрос и има връзка с проблемите на сигурността, каза още Шентов. Марси Рийз, посланик на САЩ в България, отбеляза, че в България в много случаи гражданите не са информирани кой е собственикът на дадена медия и съответно не могат да си направят изводи относно обективността на това, което получават като информация. На хартия в България съществуват добри закони, но тези закони могат да работят добре на практика само ако имаме подходяща регулаторна рамка. Сравнително най-обхватна е правната регулация на електронните медии, каза д-р Мария Йорданова, директор на Правната програма на Центъра за изследване на демокрацията. Тя обаче посочи, че независимо от публичността и достъпността на информацията за електронните медии, чрез нея не винаги могат да се установят действителните им собственици. По отношение на печатните издания слабостите при налагането на санкции позволяват нарушенията на изискването за подаване на информация да остават безнаказани. Експертът по медийно право и преподавател в Софийския университет проф. Нели Огнянова отчете, че прозрачността на медиите и тяхната собственост е част от системен проблем. Тя допълни, че не можем да очакваме медиите да работят на светло, при условие, че това не се случва в останалите сектори. По думите й държавата е основен играч в ситуацията, тъй като участва пряко в непрозрачното разпределение на средства и финансирането на медиите. Според Тихомир Безлов, старши анализатор в Център за изследване на демокрацията, през последните две години журналистите са извадили на светло икономически връзки, за които изследователите само са предполагали. Един от основните проблеми, предизвикан от технологичните промени в последните години, е ниската рентабилност на медиите и необходимостта от разработването на прозрачен и работещ механизъм за финансиране на независимата журналистика. Д-р Алина Добрева от Центъра за медиен плурализъм и медийна свобода във Флоренция отбеляза, че концентрацията на медийната собственост е тенденция в цяла Европа. Тя представи резултатите от скорошно изследване, според което в България риска от концентрация е определен като много висок. Основният проблем в страната е свързан и с липсата на прозрачност на собствеността, възможно е да се покажат собственици, които са само фасадни. Тогава изкуствено се получава една привидно плуралистична картина на медийния пазар, в която не е видима конкретната политическа обвързаност. Огнян Златев, ръководител на Представителството на ЕК в България, спомена, че съществуват редица инициативи за създаване на общоевропейска рамка за гарантиране на прозрачността на собствеността и източниците на финансиране на медиите. Когато обаче се стигне до политически обсъждания в рамките на Съвета на министрите, политическото представителство остава резервирано към предложенията.
Според Кристиян Шпар, директор на Медийната програма на Югоизточна Европа на Фондация „Конрад Аденауер”, един от основните проблеми, свързан с липсата на яснота относно собствеността на медиите, е намаляването на доверието на гражданите в медийните източници. Едва 17% от българите вярват, че българските медии са независими. Конференцията е част от проект на Центъра за изследване на демокрацията, целящ осветляване на собствеността на медиите и скритите зависимости в сектора.