АБОНАМЕНТ ЗА НОВИНИ [X]
България, Германия и Словакия ще получат допълнителни 111.5 милиона евро чрез REACT-EU по линия на Европейския социален фонд, за да помогнат на работниците и търсещите работа, да подкрепят здравните услуги и да постигнат устойчиво социално-икономическо възстановяване.
Германското правителство обмисля да оттегли плановете си за налагане на допълнителна такса върху цената на газа, която потребителите да плащат, заради нарастващи критики, че парите ще отидат в ръцете на високопечеливши енергийни компании.
Законопроектът, чийто текст е от 755 страници, включва цял ред мерки, в това число за понижаване на бюджетния дефицит, намаляване на разходите на гражданите за здравеопазване и противодействие на изменението на климата.
Пенсионерите, които получават до 2500 злоти (529 евро) на месец, не плащат никакъв данък, а допълнителните данъчни промени, въведени на 1 юли за намаляване на данъка върху личните доходи от 17 на 12 процента, са в подкрепа на още една група пенсионери.
В същото време средният размер на задълженията нараства, главно поради поевтиняването на парите. Към края на юни 2022 г. той е около 1000 лева при 995 в началото на годината. През 2020 г. средният размер е 792 лв., а през 2019 година – 767 лв.
Народното събрание реши измененията в закона да влязат в сила от първо число на месеца, следващ месеца на влизането в сила на решение на Съвета на Европейския съюз за предоставяне на разрешение на България да въведе специална мярка за дерогация относно общата система на данъка върху добавената стойност, но не преди 1 януари 2023 г..
Инерцията, която дигиталните платежни услуги получиха по време на ограниченията заради пандемията, ще се запази. Така потребителите ще продължат да плащат все по-рядко с кеш или с кредитна карта. Вместо това, все по-често ще предпочитат плащането със смартфон, чрез инсталиран в него мобилен портфейл.
52% от българите споделят, че плащат все по-малко в брой в сравнение с две години по-рано, а за 41% именно кризата с Covid-19 e причина за трайната промяна в платежните им навици. Допълнителен фактор е по-високи разходите на потребителите (за 45%) в края на 2021 г. и началото на 2022 г., когато инфлацията бележи нови пикове.
Това са приблизително 2,3 милиона пълнолетни българи биха искали да плащат в обществения транспорт с банкова карта, смартфон, смарт часовник или друго свързано устройство. Тази нагласа е по-силна в градовете извън София (където достига 46% - 50%).
Потребителските нагласи се влошават поради нарастващ песимизъм в оценките и очакванията на британските домакинства на фона на растящата инфлация, която достигна 9% на годишна база през април и се устремява към двуцифрено число, отбелязва Ройтерс.