АБОНАМЕНТ ЗА НОВИНИ [X]
Повече от половината висшисти у нас работят на длъжности за завършили средно образование, а 40 на сто от сънародниците ни в трудоспособна възраст не работят изобщо. Годишно от пазара на труда отпадат 30 – 40 000 заети.
Ученето през целия живот от предпоставка за успех се превръща във въпрос на оцеляване. Много от квалифицираните български специалисти, особено в сферата на ИТ, медицина, аграрни науки, редки езици, намират по-добра реализация в чужбина и цели професионални общности у нас застаряват или остават незапълнени.
Промените са инициирани поради недостига на висококвалифицирани специалисти на българския пазар на труда – основно в ІТ-сектора, но и в други силно засегнати сектори. Изменението касае наемането само по професии, определени в Списък на професиите, за които има недостиг на висококвалифицирани специалисти.
Клаузите са отпаднали и от проекта за нови Общи условия, чиято последна актуализация е внесена за одобрение от Комисия за енергийно и водно регулиране (КЕВР) на 07.05.2015 г.
9 от 10-те най-печеливши професии, за които се изисква висше образование, са инженерни. Абсолютни първенци са хората, отдали се на петролното инженерство – тяхната средна заплата е 136 000 долара годишно.
Около 700 българи са започнали работа и практика в чужбина през 2014, към днешна дата в Европейската мрежа за работни места активно търсят работа над 5 500 българи.
През 2014 г. България отчита най-големият ръст на заявените в реалния сектор работни места в бюрата по труда от началото на кризата, по данни на Аженцията по заетостта. Броят им надвишава стойностите за 2009 г. и преди кризата.
В момента тече актуализация и на двата плана за управление, които се извършват със средства на европейските и българските данъкоплатци. Плановете се изготвят от фирма, близка до българския собственик на банка, която на практика притежава ски зоните на Банско и Алеко.
Най-много средства – 50 млн. лева ще отидат за здравноосигурителни плащания за болнична медицинска помощ, за лекарствена терапия при злокачествени образования – 15 млн. лева.
Това се вижда с просто око и от данните на Министерството на финансите. Още от края на септември, началото на октомври икономиката расте и вероятно дупката в бюджета няма да бъде толкова голяма, колкото беше оповестена при актуализация на бюджет 2014 година.