АБОНАМЕНТ ЗА НОВИНИ [X]
Инфлацията в края на 2023 г. се очаква да се понижи до 5,6 на сто, а средногодишната да бъде 8,7 на сто. През 2024 г. ще достигне 3,2 на сто, а средногодишната – 3,8 на сто. През 2025 и 2026 г. средногодишната инфлация ще продължи да се забавя, съответно до 2,8 и 2,2 на сто.
Според прогнозата коефициентът на безработица за 2023 г. ще е 4,1 на сто (с 0,2 пр.п. по-нисък спрямо предходната година), а към края на прогнозния период ще е намалял до 3,8 на сто.
Политическата нестабилност вече се отразява върху перспективите за усвояване на средства от ЕС и върху плановете за присъединяване към еврозоната, отбелязва в доклад Световната банка.
От 2010 г. до четвъртото тримесечие на 2022 г. наемите са се увеличили с 19 на сто в ЕС, а цените на жилищата - с 47 на сто. Цените на жилищата са скочили с повече от два пъти в Естония, Унгария, Литва, Люксембург, Латвия, Австрия и Чехия
Общо 3 502 324 нови автомобила и камиона са били продадени през тримесечието, приключващо в края на март. Ако прогнозите се сбъднат, този брой би бил по-висок от продажбите през същото тримесечие на 2022 г., но отнесен към четвъртото тримесечие на 2022 година, това би представлявало намаление с 1,8 на сто.
В края на миналата година руският газ е представлявал едва 16 процента от вноса в ЕС, повече от два пъти по-малко в сравнение с 37-процентния дял, отчетен през март 2022 година.
Драгня не можа да стане министър-председател след победата на неговата партия на парламентарните избори в края на 2016 г. заради условна присъда за изборни измами по време на референдум за отстраняване от длъжност на тогавашния президент Траян Бъсеску.
Брутният външен дълг за 2022 е 43,915 млрд. евро, което е ръст с 5,8% на годишна база. В края на януари краткосрочните задължения са 8,203 млрд. евро и за една година се увеличават с 1,411 млрд. евро (20,8%).
През 2022 г. той възлиза на 432 млрд. евро, достигайки най-ниското си равнище от 2002 г. Дефицитът се дължи по-специално на рязкото покачване на стойността на вноса на енергия и енергоносители, започнало в края на 2021 г. и продължило през по-голямата част от 2022 г.
Споразумението обхваща няколко ключови направления – разширяване на взаимодействието по настоящи, както и реализиране на нови проекти, свързани с реакторите на бързи неутрони, производство на уран-плутониево гориво, управление на отработено ядрено гориво и т.н. Комплексната програма предвижда подготовка до края на 2024 г. на „пътна карта“ за реализирането ѝ.