АБОНАМЕНТ ЗА НОВИНИ [X]
„С 51 милиона лева ще помогнем безвъзмездно на близо 1600 предприятия, които са в сферата на туроператорска и туристическата агентска дейност“, информира вицепремиерът и министър на туризма Марияна Николова.
Това са секторите "Туризъм", "Хотелиерство и ресторантьорство" и "Транспорт", където е приложена мярката за краткосрочна заетост на Агенцията по заетостта. Тя е част от пакета на правителството за справяне с кризата и по нея се изплащат по 290 лв. за всеки служител, който работодателят иска да задържи.
От Националния борд по туризъм обръщат внимание, че всички съществуващи мерки за подкрепа са насочени към малки и средни предприятия и единствената програма, която не дискриминира големите предприятия е 60/40.
През миналата година входящите туристически пътувания в Китай са били 145 милиона, а годишните приходи в сектора са достигнали 6,63 трилиона юана. През следващите пет години приносът на вътрешния туристически пазар за националната икономика и заетостта вероятно ще остане над 10%.
Общият размер на заемите надхвърля 231 млн. лв. Стойността на кредитите за малки и средни компании е малко над 136 млн. лв. Най-сериозен е интересът от секторите търговия и туризъм, производство и транспорт.
Нейни учредители се предвижда да бъдат Българската хотелиерска и ресторантьорска асоциация (БХРА), сдруженията на туроператорите, на екскурзоводите, на мениджърите на хотели и др. Това е ново разделение в туризма след обявеното учредяване днес на Конфедерация на българския туристически бизнес. Ситуацията показва, че браншът дори в най-трудните си времена не може да се обедини под една шапка.
Тези магазини изострят различията между богатите и бедните, възникнали след разпадането на бившия благодетел на острова, СССР. Хората, имащи достъп до долари и друга валута посредством парични преводи, туризъм и някои дейности, които не са под държавен контрол, се издигат от икономическа гледна точка.
Хърватия получи 510 млн. евро, Кипър — 250 млн. евро, Гърция — 2 млрд. евро, Италия — 6,5 млрд. евро, Латвия — 120 млн. евро, Литва — 300 млн. евро, Малта — 120 млн. евро, Словения — 200 млн. евро, а Испания — допълнителни 4 млрд. евро, съобщиха от пресцентъра на Европейската комисия.
От балканските страни най-добър туристически сезон е имала Хърватия със спад от 50 процента през първите 9 месеца на годината, а в цяла Европа - Австрия с едва 30 процента. Според ЕТС за цялата година спадът в броя на туристите в Европа ще бъде 60 процента, а връщането на нивото от преди пандемията може да се очаква чак през 2024 г.
Спазването на санитарно хигиеничните предписания е едно от ключовите условия страната ни да запази зеления печат за безопасност и хигиена (Safety and hygiene travel stamp), издаден от Световния съвет за пътувания и туризъм (WTTC). Той гарантира, че България е безопасна дестинация и спазва стриктно противоепидемичните мерки.