АБОНАМЕНТ ЗА НОВИНИ [X]
Ердоган и Алексей Милер, ръководител на руския енергиен гигант "Газпром", обсъдиха на среща в Истанбул проекта за построяването на нов газов хъб в Турция и доставките на руски газ.
Въпреки очакванията на анализатори, че в сравнение с достигнатата връхна точка намалението ще представлява 12 на сто, преди цените да спрат низходящата си посока, ценовият спад ще бъде едва около една трета от този, който пазара претърпя преди 15 години – след финансовата криза през 2008 г.
Докато президент е Румен Радев политически хаос и икономическа криза ще има. Така е предвидено в Проект "Промяна", в реализацията на който са ангажирани неслучайно наследниците на бившата червена номенклатура, както и кадри на бившата ДС.
Китайската народна банка (People's Bank of China - PBOC) се надява, че заемите ще стимулират положителни пазарни нагласи спрямо сектора на недвижими имоти в страната, който преминава от криза в криза през последната година на фона на сериозните дългове, които участниците в него натрупват.
Турция са посетили 767 814 руски туристи, докато през същия месец на 2021 г. техният брой е бил 905 379, т.е. с 15,1 процента повече, в същото време се отчита ръст в общия брой на посещенията на чуждестранни туристи. 4 803 198 чужденци са посетили страната през месец октомври.
През 2021 г. Белгия е внесла диаманти от Русия на стойност 1,8 милиарда евро. През август тази година търговията вече възлиза на 1,2 милиарда евро. Въпреки това от юни насам се наблюдава забележителен спад.
Очаква още тази сряда (23-ти ноември) страните от Г-7 да обявят нивото си на ценовия таван за доставките на руски суров петрол. Товарите, закупени на цени над това ниво, биха загубили достъп до европейски и британски товарни кораби, до застраховки и други услуги, посочва Блумбърг.
"От 15 ноември започнаха доставките на руски газ за Азербайджан съгласно новия договор за покупко-продажба на природен газ. Той е сключен между "Газпром експорт" и Държавната нефтена компания на Република Азербайджан - СОКАР (SOCAR)", отбелязва "Газпром".
Законът предвижда петролните и газовите фирми да внасят като данък част от своите печалби, а за производителите на електричество се въвежда таван на печалбите. Тази мярка ще осигури от 2 до 4 милиарда евро, които ще бъдат използвани за подкрепа на домакинствата и бизнеса.
Недостигът на дървесина и дървесен чипс в Литва започна в началото на тази година, когато вносът беше забранен, и тази ситуация може да продължи и след непосредствената криза поради времето, необходимо за отглеждането на дърветата.