АБОНАМЕНТ ЗА НОВИНИ [X]
Електрическата компания съобщи, че сметка на стойност до 30 евро ще получат 58,4% от домакинствата, а сметките на 20,5% от потребителите са от 30 до 50 евро, 13,8% от потребителите са със сметки от 50 до 100 евро, докато потребление за над 100 евро имат 7,3 процента от клиентите.
Нарастващите разходи за живот са най-неотложната грижа за 93% от европейците, следвани от заплахата от бедност и социално изключване (82%). Гражданите очакват ЕС да продължи да работи по решения за смекчаване на последиците от серията последователни кризи.
Домакинствата в България са отделяли по-малка част, в сравнение със средното ниво за Евросъюза, от разходите си за "жилище, вода, електричество, природен газ и други горива" (19,1 на сто) през 2021 г.
За проектиране на нови емисии монети през 2023 г. са предвидени 140 хил. лв., които са с 57,3 на сто повече от утвърдените средства за 2022 г., като 41 хил. лв. от тях са планирани средства във връзка с подготовката за въвеждането на еврото (за изработване на проекти за дизайн за националната страна на евромонетите).
Плановете на домакинствата да харчат пари за стоки с дълготрайна употреба са рекордно ниски, тъй като според хората периодът е изключително неблагоприятен за купуване а стоки, а тегленето на заеми също не изглежда примамливо. Проучването отчита и най-високите инфлационни оценки в историята на тази статистика.
В края на ноември депозитите на неправителствения сектор са 113,157 млрд. лв. (73,2 на сто от прогнозния брутен вътрешен продукт- БВП), като годишното им увеличение е 13,4 на сто, съобщава БНБ. Депозитите на нефинансовите предприятия са малко над 39 млрд. лв. (25,3 на сто от БВП).
С 16,2 на сто нарастват общите разходи на работодателите за един отработен час от наетите от тях хора през третото тримесечие на 2022 г. спрямо третото тримесечие на 2021 година, показват предварителни данни на НСИ. В индустрията увеличението е с 18,1 на сто, в услугите - с 16,4 на сто, и в строителството - с 16 на сто.
.Според проф. Йоахим Рагниц мащабите на инфлацията се дължат не само на рязкото покачване на цените на енергията и на по-високите производствени разходи.Предприятията в някои сектори на икономиката изглежда са се възползвали от повишаването на цените, за да увеличат печалбите си.
В резултат на промяната пенсиите трябва да бъдат вдигнати с 12,7% от 1 юли 2023 г. Това ще изисква допълнителни разходи в размер на 54,7 млн. лв. Новата формула за увеличение на пенсиите представлява модифициран вариант на използваното досега „швейцарско правило“.
Сред страните от ЕС най-висока средна годишна коригирана заплата на пълен работен ден през 2021 г. е имала Люксембург (72 200 евро), следвана от Дания (63 300 евро) и Ирландия (50 300 евро). Най-ниска е била средната годишна коригирана заплата в България (10 300 евро), Унгария (12 600 евро) и Румъния (13 000 евро).