АБОНАМЕНТ ЗА НОВИНИ [X]
Водещите централни банки от двете страни на Атлантика повишиха водещите си лихви в пореден опит да овладеят инфлацията, но и с риск да приближат икономиките към рецесия.
В резултат на промяната пенсиите трябва да бъдат вдигнати с 12,7% от 1 юли 2023 г. Това ще изисква допълнителни разходи в размер на 54,7 млн. лв. Новата формула за увеличение на пенсиите представлява модифициран вариант на използваното досега „швейцарско правило“.
Сред страните от ЕС най-висока средна годишна коригирана заплата на пълен работен ден през 2021 г. е имала Люксембург (72 200 евро), следвана от Дания (63 300 евро) и Ирландия (50 300 евро). Най-ниска е била средната годишна коригирана заплата в България (10 300 евро), Унгария (12 600 евро) и Румъния (13 000 евро).
Същевременно инфлацията на цените на суровините e останала висока през ноември заради високите разходи за енергия и нарастващите цени за промишлеността. Производствените цени също са нарастнали по-бавно през ноември.
Лихвите по кредити и депозити за домакинствата се отместиха минимално нагоре, макар и с десета от процентния пункт. Нивото на лихвите по депозитите е важно, тъй като е ползвано от много банки като основа на формулата за определяне на променливите лихви по дългосрочните ипотечни кредити. От своя страна, след повече от 13 години на устойчив спад – след достигнатия пик през лятото на 2009 г. – лихвите по жилищните кредити отбелязват...
Икономистът Милан Неделкович оцени, че основната причина за новото споразумение на Сърбия с МВФ е необходимостта да се осигурят парични средства, които могат да бъдат използвани в период на криза, тъй като позволява по-ниски разходи от директните заеми на международния финансов пазар.
Към 31 октомври общият размер на отчетените приходи към бюджета на ДОО е 8 милиарда и 156 милиона лева. Сумата представлява 84,3 процента изпълнение на плана за годината. Постъпилите приходи са със 718 милиона лева повече в сравнение със същия период на 2021 година.
В България през 2021 г. домакинствата са отделяли най-голяма част от потребителските си разходи за "храни и безалкохолни напитки" (20,1 на сто), за "жилище, вода, електричество, газ и други горива" (19,1 на сто), и "транспорт (12,3 на сто)".
От парламентарната трибуна Алексиев изнесе данни, според които по отчет до 30 юни т.г. „Български пощи" е реализирало приходи в размер на около 105 млн. лева, но е направило разходи от около 130 млн. лева, което означава, че националният пощенски доставчик е на счетоводна загуба.
Разходите за внос на храни в света са напът да достигнат рекорд от близо 2 трилиона долара през 2022 г., оказвайки натиск върху най-бедните страни, които вероятно внасят значително по-малко количества храна, съобщи агенцията по храните на ООН.