АБОНАМЕНТ ЗА НОВИНИ [X]
В Гърция е в сила т.нар. „Домакинска кошница“, по силата на която големите вериги супермаркети са длъжни да изберат един конкретен продукт от всяка категория и да го предлагат за определен период на най-ниска цена, без да я променят.
От страните от ЕС, за които има налични данни, през 2021 г. страната с най-висока брутна добавена стойност, произтичаща от сектора на информационните и комуникационни технологии, е била Малта (10,3 на сто). На другия край на скалата с най-ниска брутна добавена стойност е била Гърция (3,5 на сто).
Според т. нар Бежова книга в 10 от 12-те региона на УФР растежът е или слаб, или умерен, а в два няма промяна. Управлението отчита увеличение на регионите със слаб или умерен растеж, които в предишния доклад са били осем.
Според ЦБ в подкрепа на растежа ще бъде вътрешното търсене, докато нетният износ ще се отрази отрицателно. Вътрешното търсене се предвижда да бъде подкрепено от нарастване на частното потребление в условията на повишаващи се доходи от труд в реално изражение, растеж на инвестиционната активност, както и от по-високо правителствено потребление.
Най-ниска годишна инфлация през март беше отчетена в Литва (едва 0,4%), Финландия (0,6%) и Дания (0,8%), докато най-висока инфлация беше отчетена в Румъния (6,7%), Хърватия (4,9%), Естония (4,4%) и Австрия (4,4%).
МАЕ понижи прогнозата си за растежа на петролното търсене през 2024 г. с около 100 000 барела на ден до 1,2 млн. барела дневно (при предишна прогноза за 1,3 млн.), позовавайки се на по-слабото от очакваното потребление в страните членки на ОИСР и спада на промишлената активност в развитите икономики.
Краставиците от внос поевтиняват със 10,7 на сто до 2,50 лева за килограм. Цената на морковите е по-ниска с 0,9 на сто до 1,13 лева за килограм, зелето – с 0,8 на сто до 1,21 лева за килограм, зрелият лук кромид (внос) – с 3,9 на сто до 1,48 лева за килограм, салатата - с 1,2 на сто до 0,84 лева за брой.
По-нисък растеж в ЕС, по-ниска инфлация, по-умерен ръст на заплатите, по-висок ръст на кредита за домакинствата, малко по-висок реален ръст на потреблението, но пък по-слаб ръст на инвестициите в основен капитал. Това са накратко основните различия с предходната прогноза.
В момента тя е 137,93 лева за мегаватчас, а предложената по-ниска цена е 97,78 лв. за мегаватчас, която ще влезе в сила от 1 юли тази година. Намалението е за периода от 1 юли 2025 до 30 юни 2026 г.
Себестойността на електроенергията от вятърните централи в морските пространства към 2030 г. се оценява на 1.5 до 2 пъти по-ниска от тази, произведена от нови АЕЦ мощности и повече от 10 пъти по-ниска от себестойността на въглищните ТЕЦ-ове.