АБОНАМЕНТ ЗА НОВИНИ [X]
Влиза в сила от 1 април тази година. Тя е намалена през есента на 2019 г. заради мерките, свързани с епидемията от коронавирус, и оттогава се събира в непълен размер. Очакваните допълнителни приходи в хазната на СО от връщането на пълния размер на таксата "тротоарно право" са около 1,2 млн. лв. годишно.
Предвижда се Румъния да получи 9,25% (6 милиарда евро) от финансовия пакет от 65 милиарда евро на Социалния фонд за климата в периода 2026-2032 г.
След години на бурен инвестиционен бум в периода непосредствено преди финансовата криза от 2008-2009 г. българската икономика се намира в период на многогодишна инвестиционна стагнация по отношение на брутното капиталообразуване като дял от БВП.
Разходите за оборудване не само на пожарната, но и на службите за бърза помощ, на авиацията на Министерството на вътрешните работи надхвърлиха един милиард евро между 2015 и 2023 г., предимно от европейските фондове, плюс съфинансиране от румънското правителство.
В Националния инвестиционен план за водоснабдяване и канализация от 2021 г. се посочва, че общите инвестиции за страната, необходими за постигане на съответствие с директивите за пречистване на градските отпадъчни води и за питейната вода, възлизат на 13,7 млрд. лева.
Строителството на новата френска АЕЦ започна през 2007 година, като то е завършено с доста над заложените в бюджета средства - вместо първоначално планираните 3,3 млрд. евро се очаква те да достигнат 12 млрд.евро. Пускането в експлоатация се случва 12 години след първоначално предвидения срок.
Приходите, помощите и даренията по КФП към март се очаква да бъдат в размер на 15,8 млрд. лв. и нарастват с 1,1 млрд. лв. (7,5 на сто) спрямо отчетените за първото тримесечие на 2023 г. Съпоставени със същия период на предходната година, данъчните приходи нарастват в номинално изражение с 0,3 млрд. лв.
В края на януари краткосрочните задължения са 7,8349 млрд. евро (17,4 процента от брутния дълг, 7,7 процента от БВП). Те се понижават с 356 млн. евро (4,3 процента) на годишна база (8,1909 млрд. евро, 18,4 процента от дълга, 8,7 процента от БВП).
Според данните на Хърватската национална банка приходите от чуждестранни туристи през четвъртото тримесечие на 2023 г. възлизат на 1,63 млрд. евро, със 160 млн. евро или 10,9% повече спрямо същия период на рекордната 2022 г.
По отношение на местонахождението на продавачите 94,4 процента се купуват от български онлайн магазини, ситуирани в България, 32 процента – от продавачи от страни членки на ЕС, 18 процента - от страни извън ЕС, 1,5 процента - страната на произход на продавача не е известна.