АБОНАМЕНТ ЗА НОВИНИ [X]
Основен принос за увеличението на активите имаше нарастването на кредитите и авансите, отчита БНБ. Спрямо края на 2021 г. размерът на брутните кредити и аванси се повиши с 5,5 млрд. лв. (6,7 на сто) до 87,8 млрд. лв. Вземанията от кредитни институции на тримесечна база се увеличават с 2,7 млрд. лв. (41,9 на сто) до 9,2 млрд. лв. в края на март.
Новите правила вероятно ще се отнасят за 20 големи корпорации, на които ще бъде забранено да прехвърлят разходи на потребителите. Регулаторни органи ще следят дали компаниите спазват правилата.
След руската инвазия в Украйна много руски банки бяха извадени от системата "Суифт", а най-големите картови оператори "Виза" (Visa) и "Мастъркард" (Mastercard) спряха бизнеса си в Русия. Иран е засегнат по подобен начин и търси варианти за заобикаляне на международните санкции.
В края на юни депозитите на неправителствения сектор са 106.06 млрд. лв. (68.6% от БВП), като годишното им увеличение е с 9.6% (при 9.7% годишно повишение през май тази година). Спестяванията на Нефинансови предприятия са 34.81 млрд. лв., което е 22.5% от БВП в края на шестия месец.
Единият от тях разрешава трансакции, свързани със сетълмент (прехвърляне на средства между сметки на банки) на трансакции с кредитни деривати (двустранни договори, които прехвърлят кредитен риск между контрагенти), които се отнасят до Русия.
Решението на ЕЦБ е ключово, то е признание че повишенията на потребителските цени от последните месеци са достатъчно голям повод за притеснение за дългосрочното развитие на европейските икономики, налагащ преобръщане на политика на отрицателни лихви, оцеляла почти десетилетие.
Това е във връзка с решението, взето на 21-и юли 2022 г. от Управителния съвет на Европейската централна банка за увеличаване на лихвата по депозитите с 50 базисни пункта.
От 1 януари Хърватия ще стане член на еврозоната, което означава, че "дотогава трябва да завършим всички логистични дейности и подготовка за замяната на хърватската куна с еврото, което включва сеченето на монети, както и закупуването на банкноти от Хърватската народна банка в съгласие с централните банки на други държави-членки на ЕС".
Бордът променя по-дълбоко паричната политика у нас от самото фиксиране на курса. Преди въвеждането на валутния борд централната банка у нас не е независима, рефинансира безконтролно и необезпечено търговските банки, финансира директно и бюджетните дефицит на държавата.
Украйна е изправена пред рекордни плащания по външния си дълг през септември - почти 57 млрд. гривни (1,93 млрд. долара), а приходите в държавния бюджет се равняват едва на една трета от финансовите нужди на страната.