АБОНАМЕНТ ЗА НОВИНИ [X]
Последно присъединилите се към еврозоната държави Литва, Латвия и Естония в периода 2011 г. - 2015 г., показват, че преди присъединяването към еврозоната СРЗ е била в порядъка на 700 - 800 евро, докато през 2022 г. средните работни заплати са в диапазона 1400 - 1900 евро, което е увеличение между два и три пъти.
Водещите икономически центрове са магнит за работна сила и след пандемията. Това е следствие от наличието на работни места, които предлагат по-високо заплащане и по-добра възможност за реализация.
Институционалните инвеститори от началото на 2022 г. досега (за близо година и половина), са продали китайски облигации с нетна стойност от 148 милиарда долара. Същевременно, за периода цените на акциите на китайските компании като цяло падат.
Анализът и разработеният индекс съпоставят професионалното обучение по сектори и разпределението на работната сила в различните икономически дейности. Измерването както на национално, така и на регионално ниво показва в конкретика къде подготовката на кадри среща търсенето и възможностите за реализация.
Те се продават по 5,51 лв. за килограм. Ягодите поевтиняват с 0,53 на сто и се търгуват по 4,10 лева за килограм. Ябълките от внос поскъпват с 0,13 на сто до 1,79 лева за килограм, а лимоните - с 0,01 на сто до 2,38 лева за килограм. Бананите поевтиняват с 0,04 на сто до 2,94 лева за килограм.
Преди да избухне войната през 2011 г., Сирия произвеждаше около 4 млн. тона пшеница годишно, достатъчно, за да се изхранва и да изнася за съседните страни.
Те са събрани от началото на годината до 4 юни. Това е със 78 млн. лв. повече спрямо същия период на м.г. и се дължи както на завишението на тол таксите от 1 януари т.г., така и на по-добрата работа на администрацията на тол управлението. Към 20 март т.г. за първи път приходът от товарни автомобили е по-голям, отколкото от леки.
Оранжерийните домати поевтиняват със 11,1 на сто и се продават по 3,05 лева за килограм, отчитат в седмичния си бюлетин от Държавната комисия по стоковите борси и тържищата (ДКСБТ).
Оказва се, че част от боновите книжки могат да донесат на своите собственици сума, която дори надхвърля минималната заплата у нас.
Профилът на българския пазаруващ е подчертано женски (62% жени към 38% мъже), но решенията какво и къде да се пазарува остават приоритет на мъжете (57%).