АБОНАМЕНТ ЗА НОВИНИ [X]
Премиерите на двете държави отбелязаха, че включването на газта и атомната енергия към възобновяемите енергии изпраща поглешно послание към инвеститорите и обществото като цяло.
Като краткосрочна мярка за компенсиране на енергията за нуждите на публичните услуги, предоставяни от общините, се обсъжда предоставянето на допълнителна компенсация до месец юли тази година.
В момента Дания предлага освобождаване от данъци за търговски такси. Това означава, че компаниите, които предоставят услуги за зареждане на ЕПС, могат да получат отстъпка от данъка върху електроенергията от около 1 датска крона (0,13 евро) на киловатчас.
През 2020 г. столицата продължава да генерира почти половината от общия БВП на страната – 51,3 милиарда лева, следвана от Пловдив (9,7 милиарда лева) и Варна (7,4 милиарда лева), а най-малките областни икономики остават Видин и Силистра, съответно с 726 и 892 милиона лева.
Това е вторият Фонд на ЕС за МСП, който е предназначен за подкрепа на МСП в процеса на възстановяване от кризата във връзка с COVID-19 и екологичния и цифровия преход през следващите три години (2022 – 2024 г.).
Той ще бъде изграден в Дания, съобщи операторът на проекта "Инарги" (Innargi), компанията, която е собственост на "А Пе Мьолер холдинг" (AP Moller Holding), е сключила 30-годишен договор за изграждане и управление на комплекса в Орхус, втория по големина град в Дания.
Средствата са предназначени за микро-, малките и средните предприятия от сектора на хотелиерството и ресторантьорството, които са сред най-засегнатите от COVID-кризата.
Четиримесечната кампания ще обхваща, съобразно хода на пандемията, таргетни пазари като Великобритания, Германия, Франция, Италия, Испания, Дания, Швеция, Полша и Израел. Тя ще бъде обогатена с промотирането на дестинации на градски туризъм, каквито са Атина и Солун.
Значително увеличение е регистрирано в Румъния (80% от средното за ЕС-27_2020 през 2020 г. в сравнение със 74% през 2018 г.), следвана от Дания (122 към 117%), Полша (83 към 78%), Унгария (70 към 65%), Литва (95 към 91%) и България (61 към 57%).
Краткият преглед на изменението на основните показатели на отделните отрасли в хода на кризата затвърждава извода, че влиянието ѝ върху българската икономика далеч не е равномерно, а възстановяването не върви с равномерен темп.