АБОНАМЕНТ ЗА НОВИНИ [X]
Най-голямата промяна в нов закон е процедурата за предоставяне на концесии и това, че при поискване за търговско използване на морско имущество концесията може да бъде предоставена за максимум пет години.
Посоченият темп е доста под средното ниво в исторически план от 3,8 процента годишно, което може да окаже натиск върху капиталовите потоци. Правителствата, най-вече в страните с нововъзникващи пазари, ще трябва да затегнат фискалната политика.
Средствата, които са необходими за следващия сондаж, са около 100 млн. евро, като Българският енергиен холдинг (БЕХ) може да участва с 20 процента, т.е. 20 млн. евро. По думите му целта е другата седмица да се разгледа предложението.
На интернет страницата на ДФЗ е публикуван наръчник за кандидатстване по интервенциите в сектора на пчеларството, в който детайлно са описани подпомаганите интервенции и дейности, условията за допустимост, общи изисквания, финансова помощ и ред за подаване на заявление.
Цената е предмет на договаряне, но не може да бъде по-ниска от тази, която България платила за оборудването - близо 1,2 млрд. лева. С внесена редакционна поправка първоначалният срок, който се даваше на министъра от 30 дни, се удължи на 60 дни.
Предвижда се намален спрямо предходния й вариант максимален размер на новия държавен дълг, който може да бъде поет през 2023, в общ размер до 7,5 млрд. лв., включително поетият нов държавен дълг от 2,9 млрд. лв. за изплащане на стар дълг. Държавният дълг като процент от БВП остава 22%.
Цените на енергията може да скочат тази зима, което би принудило правителствата да се намесят и отново да субсидират сметките. За това е предупредил изпълнителният директор на Международната агенция по енергията (МАЕ) Фатих Бирол.
Две предложения - да се създаде рамка за евентуална нова цифрова форма на еврото, която ЕЦБ може да емитира в бъдеще като допълнение към парите в брой и същевременно да се гарантира, че гражданите и предприятията могат да продължат да получават и плащат с евробанкноти и евромонети навсякъде в еврозоната.
Бюджетният дефицит на Словакия през 2023 г. може да се увеличи до 1,2 милиарда евро поради слабия икономически растеж и скока на разходите за пенсии, предаде Ройтерс, като цитира прогноза на финансовото министерство.
„Това, което стимулира инфлацията на първо място очевидно е че първоначално скокът на инфлацията се дължеше на шок в доставките, шок на енергийните цени и много силни фискални стимули. Тази година енергийните носители поевтиняват, цените на храните също, но има една специфика, че поевтиняването на цените на едро не се отразява на цените на дребно и може би тук имаме проблем с микроструктурите за продажба на дребно“.