АБОНАМЕНТ ЗА НОВИНИ [X]
Отчита се нарастване на търсенето на малки заеми, с които клиентите заплащат все по-високите битови сметки. Нивото на инфлация в ЕС, което е средно 2,22% от 2000 г. до 2022 г., достига най-високата си стойност за всички времена от 11,5% през октомври 2022 г.
Обявената от служебния министър на финансите Росица Велкова информация, че България няма да влезе в еврозоната от 1 януари 2024 г., защото страната ни изостава с приемането на необходимото законодателство и не отговаря на критерия за инфлация, предизвика разнопосочни реакции.
През януари 2023 г. спрямо предходния месец най-голямо е увеличението на цените в групите: транспорт (+2.3%), разнообразни стоки и услуги (+1.7%), здравеопазване (+1.5%) и хранителни продукти и безалкохолни напитки (+1.5%). Намаление на цените е регистрирано в групите: облекло и обувки (-1.9%) и развлечения и култура (-0.1%).
САЩ вероятно ще осъществи желаното "меко кацане" и ще се забави допълнително през годината, но ще успее да избегне рецесията. МВФ смята, че до края на годината трудовият пазар в САЩ ще отслабне, но е твърде малко вероятно да се стигне до голяма вълна на безработица.
Търсенето на жилищни заеми е намаляло с най-бързия си темп в историята – нетен процент от минус 74%, според допитването за банковото кредитиране в еврозоната през януари. Това е най-ниското ниво от началото на воденето на статистика през 2003 г. и е спад спрямо -42% през Q3.
Технологичните акции и криптовалутите са сред рисковите активи, покачили сериозно стойността си, докато централните банки помпаха "кеш" в икономиката, за да се борят с твърде ниската инфлация.
Средногодишната инфлация за 2022 г. според ХИПЦ възлезе на 13 процента. Годишният темп на инфлация към края на годината бе 14,3 на сто, като остана без промяна от предходния месец.
Измерена спрямо Хармонизирания индекс на потребителските цени (ХИПЦ) на Евростат, инфлацията във Франция се е повишила със 7 на сто на годишна база през януари, след като наддаде с 6,7 на сто през декември. Това е било в съответствие с очакванията на икономистите.
БНБ започна да обявява по-високи лихвени проценти, считано от октомври тази година, когато от 0 на сто равнището стана 0,49 на сто, след първото увеличение от 2016 г. За януари лихвеният процент бе обявен в размер на 1,42 на сто.
В тези условия вместо да изпадат в паника, по-предвидливите търсят различни начини, по които могат да оптимизират своите разходи, да запазят стойността на парите си и да се справят със ситуацията, без да променят кардинално своя начин на живот.