АБОНАМЕНТ ЗА НОВИНИ [X]
Производствената активност в страните от еврозоната се е свила по-рязко, отколкото сочеха първоначалните прогнози, тъй като затягането на паричните условия от страна на Европейската централна банка е влошило финансовото състояние на фирмите.
Индексът на инвеститорското доверие нарасна повече от очакваното до -8,7 през април от -11,1 пункта през март, като анализаторите очакваха по умерен ръст до -9,9.
Вложители са изтеглили 214 милиарда евро от банките в еврозоната през последните пет месеца, като изходящите потоци са достигнали рекордно високо ниво през февруари. Това сочат най-новите данни за развитието на паричното предлагане в еврозоната, публикувани от Европейската централна банка и анализирани от в. "Файненшъл таймс".
Възстановяването на бизнес активността в еврозоната се е ускорило през февруари, като растежът е особено отчетлив в сектора на услугите, сочи ново проучване, даващо надежда, че рецесията в зоната на общата валута може да бъде избегната, предаде Ройтерс.
Сезонно коригираните общи държавни приходи на страните от ЕС възлизат на 46,4% от БВП през третото тримесечие на 2022 г. (47,2% в еврозоната). Това е понижение спрямо 46,8%, отчетени през второто тримесечие на миналата година (47,5% в еврозоната).
Излишъкът по текущата сметка през ноември е бил 14 милиарда евро (15,2 милиарда долара), докато през октомври текущата сметка на еврозоната бе на дефицит от 1 милиард евро. Данните показват още, че търговията със стоки е регистрирала излишък от 7 милиарда евро през ноември, в контраст на октомврийския дефицит, в размер на 3 милиарда евро.
Поскъпване на живота с по-малко от 1 процент и увеличение на доходите прогнозират експерти като следствия от въвеждането на еврото у нас. От Икономическия и социален съвет настояват за мащабна информационна кампания, която възможно най-скоро да отговори на въпросите и страховете на българите от преминаването към единната европейска валута.
Целта на Комуникационната стратегия е да популяризира процеса на подготовка на страната ни за присъединяване към еврозоната, тъй като замяната на лева с евро ще засегне всеки човек, живеещ или пътуващ от и до България.
Пред вид доброто финансово състояние на България, страната може да предвиди създаването на общ фонд за енергийно, инфраструктурно и иновационно развитие между двете страни на стойност 1 млрд. евро, като привлече към него и донори от други страни – членки на ЕС.
Енергията се очаква да има най-висок годишен темп на растеж (40,8%), след нея се нареждат храните, алкохола и тютюна (11,8% през септември), неенергийни промишлени стоки (5,6%) и услуги (4,3%).