АБОНАМЕНТ ЗА НОВИНИ [X]
Индексът за икономическото доверие (ESI) в ЕС се повишава с 0,5 пункта до 93,7 единици, а в еврозоната расте с 0,3 на сто до 93,8 единици. През октомври в еврозоната бе отчетена най-ниската стойност на показателя за последните три години.
Свиването на бизнес активността в еврозоната се е забавило през ноември. Все пак бизнес нагласите остават песимистични и предполагат, че икономиката на валутната зона ще се свие отново през настоящото тримесечие, тъй като потребителите продължават да ограничават разходите си.
Продукцията се е повишила с 0,4 на сто в ЕС, а в еврозоната се е увеличила с 0,5 на сто през септември спрямо август. На годишна основа (спрямо септември 2023 г.) строителството на сгради в ЕС е намаляло с 0,3 на сто, а в страните от валутния съюз се е увеличило с 0,1 на сто.
Сред основните аргументи за отрицателното становище на асоциацията по бюджета за 2024 г. са, че вместо да търси възможности за фискална консолидация МФ продължава политиката на увеличение на бюджетните разходи, нови бюджетни дефицити, финансирани с нов държавен дълг и дестабилизация на публичните финанси.
В еврозоната през септември 2023 г. в сравнение с август 2023 г. производството на дълготрайни потребителски стоки и недълготрайни потребителски стоки е спаднало едновременно с 2,1 на сто, на енергията - с 1,3 на сто, а на междинните стоки - с 0,3 на сто, докато производството на капиталови стоки е нараснало с 0,3 на сто.
Втората по големина икономика в света се бори да постигне силно следпандемично възстановяване на фона на задълбочаващата се криза в сектора на недвижимите имоти, рисковете с дълговото равнище на регионалните правителства, бавния световен растеж и геополитическото напрежение.
Спрямо същото тримесечие на предходната година сезонно коригираният БВП е нараснал с 0,1 на сто, както в ЕС, така и в еврозоната през третото тримесечие на 2023 г. след +0,4 на сто в ЕС и +0,5 на сто в еврозоната през предходното тримесечие.
Растежът на Китай, който се ускорява от 1995 г. насам, е за сметка на Европа и особено на Еврозоната, тъй като Съединените щати продължават да представляват 25% от световния БВП. Според анализаторите на iBanFirst, спадът на щатския долар е малко вероятен, докато американската икономика запазва силните си позиции.
Според ЕК през 2023 г. ръстът на брутния вътрешен продукт (БВП) на България ще отслабне до 2 на сто, докато при предишната прогноза на Комисията, публикувана през май, заложеният икономически растеж бе дори по-нисък - 1,5 на сто. Догодина БВП ще се разшири с темп от 1,8 на сто, под заложения в пролетната прогноза от 2,4 на сто. През 2022 г. БВП на България нарасна с 3,9 на сто.
Общият размер на произведената продукция на икономическия център през 2021 г. достига 10,6 млрд. лв., или 35,3 хил. лв. на човек от населението. Ръстът на добавената стойност през последното десетилетие е 82% – сред по-високите в страната.