Х.Александров: Стига "тарикатски" професии

Създаването на работеща икономика изисква квалифицирани кадри, а не представители на "тарикатски" професии, станали модерни през последните 20 години. Това заяви в интервю за БТА антропологът Харалан Александров. Според него идеята в училищата да се въведе обучение по предприемачество е много добра, стига да се намерят подходящите хора за това. Няма по-сигурен начин от това децата да се ужасят от предприемачеството от този да им говорят учители, които никога не са се занимавали с тази работа, е позицията на Александров. Той подчертава още, че бъдещите лектори трябва да бъдат внимателно подбрани, като се разграничи конструктивното от разрушителното предприемачество и се подберат хора с добро име в обществото. "Те могат да разкажат на децата как живеят, с какви проблеми се сблъскват, защо са избрали това трудно поприще. След което би било много добре децата да отидат и да видят с очите си бизнеса им, да се докоснат до физическото измерение на нещата", казва Александров. Новото обучение всъщност ще е много добър начин да се социализират самите предприемачи. В момента те се държат като някакви хора извън общностите, които не се интересуват от социалния живот, а досега им с децата ще промени това състояние, посочва антропологът.

Засега в България се смята, че не е възможно успехът да бъде морален, а това е катастрофа, коментира още Александров. Ако една общност приеме, че всеки успял човек е негодник, то това изключва възможността с бизнес да се захващат свестни и добронамерени хора. Крайно време е да насърчаваме точно такива хора да се захващат с предприемачество, а мутрите да си ги пращаме в затвора, където им е мястото, категоричен е Александров. И веднага допълва, че засега не се справяме с тази задача. Прогнозира, че след 10-20 години нещата може да се променят.  Александров не се наема да коментира дали има предприемачески дух  у младите българи. Той се ограничава само с тези, с които се е срещал пряко. Казва, че активността на младежите е завидна и те не се притесняват да питат, да изразяват собственото си мнение и позиция. Това не е типичната култура на българското училище - да си мълчиш, за да не стане ясно, че не знаеш, вече има деца, които имат предприемачески опит и в семейството си или сред познати, обяснява антропологът. Според него настоящото поколение има трудния избор или да напусне страната, или да се опита да направи нещо тук и поради тази причина то все повече оценява тези възможности през предприемаческата призма. Всъщност предприемачеството не означава непременно да имаш бизнес, може да си предприемчив например и в академичните среди, в образованието, в най-различни сфери, допълва Александров. Според него в страната има някакви тенденции към поява на средна класа, но въпросът е да съумеем да опазим малкото здрави неща, които имаме.
Като проблем Александров откроява, че в днешно време повечето младежи са концентрирани в големите градове. Като основна причина посочва липсата на политика за развитие на регионите. Според него в тази посока ще почва да се мисли тепърва и да се използват механизмите, които са отдавна познати в Европа. Ако ЕС оцелее и се развие, ако регионалната политика продължи да се задълбочава и ако имаме добро лидерство в България, най-вероятно ще възникнат много възможности за развитие, включително предприемачески, на регионално ниво, казва Александров. След въпроса ми за голямото натрупване на "ако"-та посочва, че за съжаление с толкова условия обикновено сметката накрая не излиза. После допълва, че днес вече целият свят е изпълнен с несигурност и няма изречения, които да не съдържат "но" и "ако". Според изнесените от експерти данни, 80% от работещите българи всъщност са заети в сфери с ниска добавена стойност и много хора трябва да бъдат пренасочени към други сектори. В страната има голям проблем с квалификацията на хората, посочва Александров. По думите му, по време на прехода всички са се устремили към "тарикатски" професии, които се занимават с разпределяне - PR-и, политолози, прависти. И сега, когато на дневен ред излиза необходимостта да се създава нещо, се оказа че няма специалисти. И така отново се връщаме към българското образование. Александров посочва, че като цяло харесва новия закон. Според него той е първият, в който личностното развитие е посочено ясно като важен приоритет. И веднага допълва, че от добрите намерения до реализацията има много път. Това е добре написан закон, но трябва да се промени културата на училището, казва антропологът. И уточнява, че ако не се случи трансформация на ниво професия, ако учителите не сменят дефиницията за своята работа, какъвто и закон да се направи, системата ще го приеме защитно - хората в нея ще се чувстват насилени да правят разни неща, и ще приемат закона като репресия.