Три варианта за реактора на АЕЦ „Белене“

Сумата, която арбитражът е отсъдил, е 553 546 000 а не 800 млн. евро. Това каза министърът на енергетиката във връзка с пресконференцията на заместник-председателят на АБВ Румен Петков и твърденията му за арбитража на АЕЦ „Белене“. Петкова припомни, че веднага след като е получено съобщението за излизането на арбитражното решение, от Министерство на енергетиката мигновено реагирали с ясното съзнание и желание да предоставят цялата информация на българското общество. „Г-н Петков говори за някакви 800 млн., които трябва да бъдат платени. Сумата, която арбитражът е отсъдил 553 546 000 евро. Това е сумата, която арбитражът е признал“, заяви Петкова. Тя посочи, че няма представа как е формулирана изнесената от Петков сума в размер на 800 млн. евро и откъде той черпи тази информация. Според нея очевидно той има някакви други данни, с които от Министерство на енергетиката не разполага и те не са официални. „По отношение на това, което г-н Петков повдигна като тема свързано с хонорарите на адвокатите, които са представлявали НЕК в този международен арбитраж, искам да поясня следното, вие знаете, че процесуалното представителство на българската страна се осъществява от Министерство на финансите. МФ през 2009 г. е направило съответно процедура и е избран процесуален представител“, обясни министър Петкова. По думите ѝ, избраната правна кантора има рамков договор с Министерство на финансите. „Размерът на хонорарите, които са получавани, са на база на реално изработени часове и часове които са използвани за работа по този арбитраж през годините“, заяви министър Петкова и поясни, че те са на база на рамковия договор. „Тези хонорари по никакъв начин не са обвързани с изхода от това дело“, заяви министър Петкова. По думите ѝ, никой няма да се възпротиви на това, че в един такъв арбитраж е необходимо България да има адекватна защита. По отношение на непризнатия иск на НЕК за 70 млн. евро, г-н Петков обяснява, че този иск трябва да се плаща. "Сами разбирате, че няма как да се плати нещо, което не е признато. Във връзка с аванса в размер на 90 млн. евро, тя уточни, че авансът е в размер на 84 млн. евро и той е приспаднат от общия размер на иска, който „Атомстройекспорт“ е предявил към НЕК. По повод лихвата на арбитража, тя обясни, че размерът ѝ е определен на базата на законната лихва в Република България. По думите ѝ, този арбитраж е станал възможен, защото през месец ноември 2008 г. двамата изпълнителни директори на НЕК са подписали Допълнение № 5, с което се поръчва оборудването с дълъг цикъл на производство на стойност с 673 млн. евро. „Сами можете да направите аналогията с решението на арбитража“, заяви тя и обясни, че от 7-те иска на „Атомстройексперт“, арбитражът признава 3 и те са свързани единствено и само с това допълнение. Тя добави, че останалите искове са отхвърлени, защото никога не са били договорени.

Ако говорим за продължаване на строителството на АЕЦ „Белене”, то това означава да се върнем пак в позицията, в която трябва да кажем откъде ще се намерят парите, за да се инвестира в един такъв проект, но ние обмисляме и разсъждаваме върху различни теми и върху различни варианти. Това каза още Петкова, като допълни, че решение за евентуално възобновяване на проекта АЕЦ „Белене“ ще стане след разговори с всички. „В момента сме на такъв етап, в който разглеждаме различни варианти, нека да направим пълен анализ кой от вариантите ще бъде най-добрия за България“, каза тя и обясни, че не трябва да се забравя, че по отношение на оборудването България трябва да работи съвместно с „Атомстройекспорт“ , тъй като до плащането на тази сума, това оборудване продължава да бъде негова собственост. „Ако се върви в посока продаване на оборудването на трета страна, то това трябва да стане заедно между НЕК и „Атомстройекспорт““, допълни министър Петкова. По думите й, ако се върви в посока обратно предлагане на „Атомстройекспорт“ на това оборудване ,то това трябва да стане пак с тяхно съгласие. Според нея най-важното в тази ситуация е каквото и решение да се вземе по този проект, то да бъде взето с консенсус от всички и да защити интересите на страната.

Попитана дали ще води преговори за реакторите в Иран и в отсъдената от арбитража сума влизат ли парите за съхранение на реактора, тя посочи, че арбитражът е присъдил и такси за съхранение през последните две години и те са около 5 млн. По отношение на посещението в Иран, министърът посочи,че то предстои и е буквално след часове. „Това, което имаме да коментираме в областта на енергетиката с нашите ирански партньори са много и различни теми. Основен акцент в тези разговори разбира се, ще бъде насочен в нашия основен приоритет за диверсификация за доставка на природен газ“, заяви Петкова. По думите й, ще бъдат обсъдени и важни въпроси в областта на ядрената енергетика, които биха могли да бъдат от общ интерес за двете страни. „Знаете ,че България разполага с много добре обучени кадри, разполага с много добра експертиза, все пак 40 години ние имаме атомна електроцентрала, която успешно експлоатираме, така че бихме могли да бъдем полезни на нашите ирански партньори в тази посока“, заяви тя.
Щом опонентите ми са спали до 2009 г. сега ще мълчат и ще гледат как се мъча да намеря най-правилното решение. Това каза пред журналисти министър-председателят Бойко Борисов във връзка със сумата, която страната ни трябва след решение на арбитражния съд за АЕЦ „Белене” е малко над 550 млн. Евро. Във връзка с това накъде върви планът на правителството – ще продава ли централата или ще отиде в Иран да преговаря, премиерът заяви: „Ще преговарям и с едните, и с вторите, и с третите. Енергийният министър разговаря с руската страна, ние разговаряхме с тях. Сега в Иран ще видим имат ли интерес към подобно нещо да продаваме реактора там заедно с руската страна”. „Трети вариант – да обявим проекта за приватизация. И ако всички тези варианти не успеят, то тогава ще вляза в парламента и ще кажа – колеги, или трябва в новия бюджет да заложим толкова пари, с всички лихви, които вървят на ден, или трябва да слезе мораториумът и тогава да търсим пари да го построим.Това са трите варианта”, обясни министър-председателят.
На въпрос какво показва досега анализът и кой е най-вероятния вариант Борисов заяви, че няма добър и лош вариант, ако го изиграем добре.
Във връзка с това разговарял ли е с „Атомстройекспорт“, премиерът уточни, че българският енергиен министър Теменужка Петкова, руският й колега Александър Новак и хората от „Атомстройекспорт“ провеждат разговори и са в контакт. „Експертите работят и подготвят варианти, които като представят на масата ще отида и ще го представя в парламента”, допълни Бойко Борисов. „2006 г., когато са се пазарили и са подписвали договорите да са го направили така, че да са го построили. Това казвам на моите опоненти, щом са спали до 2009 г. и всичко дойде при мен, сега ще мълчат и ще ме гледат как се мъча да намеря най-правилното решение. Това е истината, друга няма”, коментира още министър-председателят.