Трайков: ОВОС за шистов газ след инвестиция

Министърът на икономиката, енергетика и туризма Трайчо Трайков каза по време на парламентарния контрол, че на този етап не може да се направи оценка за въздействието върху околната среда (ОВОС) на предстоящото проучване за добив на шистов газ, което ще извърши американската компания "Шеврон". Фирмата спечели конкурса за търсене и проучване на нефт и природен газ. ОВОС на този етап не може да се направи, защото по закон такава оценка се осъществява при инвестиционно намерение за добив, каза министърът. Моментната фаза е търсене и проучване. При условие че бъде направено търговско откритие, инвеститорът внася искане до компетентния орган за преценка дали да се прави ОВОС. Това по думите на министър Трайков означава, че този етап настъпва, когато има разработен инвестиционен проект.
Трайков каза, че на този етап не може да се прогнозира дали ще има търговско откритие, още повече на конвенционално находище на въглеводороди или на тяхната разновидност на шистов газ. По думите му това, което е сигурно е, че ако се стигне до находище на шистов газ, ще бъдат използвани високотехнологични, патентовани методи за добив, които гарантират минимален риск, безопасност за здравето и живота на българите и на околната среда. Тези технологии за добив ще са предмет на разговори и конкретни процедури едва след установяване на промишлено количество от шистов газ. Депутатът от Коалиция за България Георги Божинов отново припомни искането на БСП да се наложи мораториум, преди вземането на решението на Министерски съвет и преди подписването на договор с компанията, върху всички действия в това направление, до провеждането на научна експертиза с участието на експерти от БАН, Минно-геоложкия университет и от други висши учебни заведения.
Народният представител цитира данни от Закона за опазване на околната среда, според който програми и проекти в най-ранен етап, включително и програмата за геоложки проучвания, трябва да бъде подложена на екооценка. Според него в случая това е два пъти по-необходимо, защото досега в страната никога не са правени геоложки проучвания за шистов газ. Георги Божинов отбеляза, че проучването носи всички белези на технологичния добив - трябва да се направи сондаж, хоризонтални сондажи, трябва с хидравлични удари да се бомбардират глинестите скали, в които се предполага, че се съдържа шистовият газ. Скалите трябва да се разцепят, а в сместа, която се нагнетява с 500 атмосфери, трябва да има пясък, за да запълни порите, както и химикали, защото експериментът се интересува не само от газа, който е в скалата, но и от този, който е абсорбиран, за да предизвика десорбция. Тези вещества по Закона за водите са недопустими да се връщат в подводни тела, за което няма гаранции, че няма да достигнат водния хоризонт, който е в кореспонденция с повърхностните и питейни води на страната от Янтра до Варна и до Балчик и Албена. По тази причина депутатът препоръча да не се подписва договорът.
Министърът Трайков заяви, че не приема "да се играе със страха на хората". Според него това, за което говорим се случва на 4 км под земята, което е няколко километра под най-дълбоките водоносни пластове в района. "Бих разширил предложението ви, да има мораториум не само на тези проучвания, а на абсолютно всичко, което може да доведе в България друг газ, освен този, който идва по тръбата от Север в момента", каза министърът.
Заместник-директорът на Геологическия институт към БАН доц. Радослав Наков, каза за БТА, че към момента официално регистрирано находище на шистов газ у нас няма. Според учения най-вероятните находища са в Североизточна България, но и цялата Дунавската равнина и Предбалкана са потенциални райони за търсене. Там има натрупани седиментни пластове, дебели до няколко хиляди метра, а в скалите на тези пластове има вероятност да се е натрупал шистов газ, смята експертът. Предстои да бъде оценена възможността за търсене на шистов газ и в Южна България.
У нас има достатъчно геоложка информация, която предполага наличието на находища от шистов газ, но доказването им може да стане едва след целенасочено проучване, заяви ученият. По състав шистовият газ не се отличава от газа, който се добива от традиционните находища, каза Радослав Наков. Разликата е, че в традиционните находища газът се намира в порьозна скала, от която по-лесно може да бъде извлечен. Технологията на самото сондиране и достигане до продуктивния пласт не се отличава от тази при сондирането за "конвенционални находища".
Трудностите за добив на шистов газ се крият в това, че той се намира в глинести скали с голяма плътност и дълбоко в тях, което означава, че трябва да се създаде пространство, през което шистовият газ да премине. Това се постига чрез нагнетяване на вода с пясък под голямо налягане, за да се напука скалата, отбеляза Наков. Добавят се и до 1-2 процента химически вещества, които подобряват отдаването на газа, предпазват от корозия и развитие на бактерии. Такива вещества се добавят и при разработката на "конвенционалните находища". Самата технология изисква и употребата на голямо количество вода. Тя се прилага от около 60 години и има достатъчно опит от прилагането й, главно в САЩ и Канада, каза ученият.
Опасенията са, че при нея има опасност от изтичане на газ към водоносните хоризонти, ако те са в близост, с което те да бъдат замърсени, каквито случаи наистина има. Ако водоносните пластове бъдат добре изучени и са спазени всички технологични изисквания, този риск ще бъде ограничен до минимум, категоричен е заместник-директорът на Геологическия институт към БАН. Той отбеляза, че у нас потенциалните находища се намират дълбоко под използваните водоносни хоризонти.