АБОНАМЕНТ ЗА НОВИНИ [X]
На Софийска стокова борса след сделките от преди седмица за хлебна пшеница на 370 лв./тон и за царевица на 380 лв./тон, сега котировките останаха стабилни.
Кремъл последователно критикува инициативата, договорена през юли м. г. с посредничеството на Турция и ООН, и заплашва да се изтегли от нея, когато тя изтече на 18 май, ако западните ограничения върху износа на руска продукция и торове не бъдат вдигнати.
На Софийската стокова борса през отминалата седмица хлебната пшеница се търгуваше по 370 лева за тон, а царевицата - по 380 лева за тон, съобщава борсата. На тези цени се продадоха 340 тона пшеница и 570 тона царевица.
В Полша са внесени 523 000 тона или 55 на сто от количеството и 46 на сто от стойността. В Румъния са внесени 505 000 тона или 48 на сто от общия румънски внос, като в стойностно отношение това са 134 милиона евро или 44 на сто от общата стойност на вноса.
Според данни на Руския зърнен съюз Египет е най-големият вносител на пшеница през януари. Само през първата седмица на месеца арабската република е получила 191 500 тона.
У нас според данни на СТБ цената "продава" на хлебна пшеница с доставка продължава да е на сравнително високо равнище от 620 до 730 лв./тон, купувачите предлагат само 400 лева за тон. Котировките са в рамките на 5682 - 6022 тона.
На Софийска стокова борса котировките за зърно са леко понижени в сравнение с тези от миналия месец. Цената "продава" на хлебна пшеница продължава да е на сравнително висока - от 620 до 730 лв./тон, купувачите обаче дават далеч по-малко - 400 лв./тон.
Ще се проуча възможността за подобно разрешение и за телешко месо от България, както и последващо насърчаване на експорта му. Израел има интерес и за увеличаване на вноса от България на зърнени култури - пшеница и др.
Средствата са предназначени за осигуряване на подкрепа на земеделските стопани по национални мерки за компенсации на повишените цени на енергоносители, фуражи, препарати за растителна защита, горива и торове.
Белязани от високите и нестабилни цени, купувачите на пшеница в световен мащаб намаляват покупките си на бъдещи доставки, но това увеличава излагането им на потенциални скокове на цените в бъдеще, които в крайна сметка биха се прехвърлили върху потребителите.