Темида - корупция и политически натиск

Корупцията и политическият натиск са най-съществените проблеми в работата на институциите, свързани с правораздаването в България – полиция, следствие, прокуратура и съд, показва междинният доклад на агенция „Алфа Рисърч“ от изследвания за оценка и анализ на ефекта от изпълнението на проект „Усъвършенстване на работните процеси в съда”, финансиран от фондация „Америка за България”. Проучванията са осъществени по поръчка на сдружение „Програма за развитие на съдебната система“ (ПРСС) и включват национално представително проучване, проведено в периода 21-30 май 2012г. сред 1020 пълнолетни граждани, групови дискусии и експертни интервюта с представители на широката общественост, правосъдието и клиенти на съдилища.

Подозренията в корупция засягат почти еднакво и трите институции (62-68% от анкетираните), докато политическият натиск, особено сред хората, които са били страни по дела през последните години, се свързва най-силно с прокуратурата (55%). Около 45% обаче виждат такъв натиск и върху съда и разследващите органи. Извън тези общи проблеми като основен недъг в работата на полицията те открояват некомпетентността и слабата професионална експертиза (25%), на прокуратурата – липсата на прозрачност (30%), а на съда – тромавите бюрократични процедури (34%).

Две трети от анкетираните са на мнение, че през последните пет години, откакто България е член на ЕС, не се наблюдава промяна нито по отношение на ефективността, нито на безпристрастността, нито на справедливостта на съда. 23% смятат, че състоянието дори се влошава. Едва между 9 и 11% виждат подобрение по всеки един от тези показатели.

Най-значимо влияние върху устойчиво негативното мнение за правораздавателните институции оказват „обществено значимите дела“, които са и най-широко отразявани от медиите. Според почти 90% от пълнолетните граждани тези дела се свеждат до медиен шум без реален резултат. Доминира мнението, че се работи „на парче“, по конкретни „политически поръчки“, а не принципно и обективно. Нещо повече, формира се усещането, че целта на тези дела е не постигането на справедливост, а заблуда на общественото мнение. „Така е със случая „Белнейски“, така е с момичето от Борисовата градина (Яна) и Перник (Мирослава), с други такива случаи на много тежки престъпления, които остават неразкрити и ненаказани“ – споделят в дискусиите хората, които проявяват изключителна чувствителност именно към престъпленията, чиято жертва могат да станат и техните деца.

Убедеността, че истинските престъпления и престъпници остават ненаказани, обуславя разминаването между очакванията и оценките за издаваните присъди – според 40% от пълнолетните граждани издаваните присъди никога не са справедливи спрямо извършените престъпления. Доминира тезата, че оправдателните присъди не са резултат от доказаната невинност на обвиняемия (8.5%), а от неефективността на разследващите (24,6%) и правораздавателни органи (22,3%),от оказвания политически и икономически натиск (40,7%), от войната между между институциите (80%). Трябват пари, връзки, и да знаеш на кого да ги дадеш - ако не платиш, няма да ти обърнат внимание.“ „Как така Братя Галеви са изчезнали? Или някой ги покровителства, или сме свидетели на тотална липса на сътрудничество между институциите.“ - са най-често споделяните мнения, изразяващи недоверието към равнопоставеността, безпристрастността и независимостта на правораздавателните институции.

Факторите, засилващи негативните оценки при личния опит със съда, са тромавите и бюрократични процедури, вратичките в законите, дългите срокове, високите разходи при водене на дело . „В момента, ако един човек тръгне да води дело, трябва преди всичко да има много пари, време и търпение, как може едно гражданско дело за делба на имот да се проточи три години. Отиваш на една инстанция и съдията тълкува текста по един начин. Отиваш на друга инстанция и там съдията тълкува същия текст по съвсем друг начин, оставили са навсякъде вратички в законите.“ За последните пет години 7% от пълнолетните граждани са имали пряк опит със съдебната система в качеството на страни по дела. От тях половината са били страни по дела с гражданско-правен характер, 20% - по наказателни, 18% - по административни производства, 10% - по трудово-правни и 6% - по дела с търговски характер.

Едва 10% от гражданите споделят, че доверието което имат в издаваните от българския съд решения, е еквивалентно на доверието, което имат към решенията на съдилищата в други европейски държави. Като основни причини за това се открояват по-голямата безпристрастност на съдебните институции в тези държави (36%), предпоставките за по-голяма справедливост (19%) и по-доброто законодателство (17%).

Представители на европейските институции, както и омбудсманът Константин Пенчев са единствените говорители по проблеми, свързани с правосъдието, които се ползват с по-висока степен на доверие, отколкото недоверие (25-29%:19%). Като цяло обаче гражданите разпознават като най-чести говорители по темата вицепремиерът Цветанов (90%), премиерът Борисов (88%) и главния прокурор Борис Велчев (75%). Правосъдният министър, както и представителите на професионалните съсловия остават далеч по-назад (между 35 и 50%). Т.е. не съдът говори на гражданите, други говорят вместо него. Самото това предопределя пасивната роля на съдебната система във формирането на нейния публичен образ и открояването на реалните проблеми в нея.

Ниското доверие към ефективността и безпристрастността на българската правосъдна система тласка гражданите към отказ от правосъдие. 44,6% изпитват недоверие към резултатите от обжалването като коригиращ механизъм. Почти половината анкетирани (49%) не биха сътрудничили на правораздавателните органи, ако станат свидетели на престъпление. Приблизително същия процент нямат доверие, че ще получат необходимата защита при свидетелстване. Правосъдната система започва да се възприема като нещо чуждо и далечно на обикновения човек. Тя придобива образа не на институция, където всеки може да се обърне и да получи бърза и справедлива защита на правата си, а на територия за сблъсък на „големите”, на хората с пари и властови позиции, които могат да наклонят везните на Темида в желаната от тях посока.

Очакванията за мерките, които биха могли да подобрят работата на съдебната система, очертават едно базисно обществено съгласие - борба с корупцията в системата (72%), но под него – сериозно разделение. 56% смятат, че намаляването на корупцията може да се постигне с повече контрол върху съдебната система, други около 40% - с повече прозрачност, персонална отговорност и по-ясни правила при назначаването на съдии и прокурори.