Теми от българския печат, 22-ри януари

ВЪТРЕШНА ПОЛИТИКА

"Следствието може и да не се събуди", коментира "Сега". От години следствието не работи. Това е така по волята на законодателя, тъй като бездействието им е регламентирано в НПК. Или по-вярно казано - работи само когато трябва. А именно, когато конюнктурата го налага. Според разпоредбите на НПК следователите работят по "престъпления, извършени от лица с имунитет, членове на Министерския съвет, съдии, прокурори и следователи или от държавни служители в МВР или в ДАНС, както и от служители на агенция "Митници" в качеството им на разследващи органи". Извън това обаче на тях им е вменено да разследват престъпления, които със сигурност не се вършат всеки ден. Подобни ограничения в никой случай не спомагат техният потенциал да се използва, а водят до тъкмо обратното. Какво ще представлява следствието, ако бъде върнато към живот. Дали разследваща тежки престъпления служба, разполагаща с достатъчно експертиза и човешки потенциал, каквато би трябвало да бъде, или средство за жестоки удари по противниците, лични или политически. Досегашната практика сочи, че има опасност да се превърне във второто.
***
Седмица за размисъл, в която да се откажат от намерението си за регистриране на втора листа за евровота, получиха вчера членовете на БСП, които застанаха зад проекта АБВ. Зам.-председателят на Националния съвет на БСП Димитър Дъбов коментира, че в партията има очакване, че членовете на БСП начело с Георги Първанов ще преосмислят позицията си, съобщава "Дума". Шефът на Контролната комисия на БСП Мая Манолова бе категорична: "Няма да казвам колко уставни норми са нарушени или бяха нарушени през последната седмица от хората от кръга АБВ. Уставът ще бъде приложен според процедурите. Регистрирането и подкрепата на паралелни листи с тази на една партия е най-тежкото нарушение на устава, което може да бъде направено". "АБВ продължава, за мен е важно да говорим за политики вече. Няма да спазваме никакви ултиматуми", заяви Георги Първанов.
***
"Тънка дипломация: шамар да е - аванта да е", коментира "Сега" частната командировка до Дамаск на никому неизвестния български депутат от БСП Страхил Ангелов. Щом пристигнал дверите на най-строго охраняваните институции на режима на Башар Асад започнали по някаква чудна причина да се отварят пред него. От години сирийското посолство в София изпълнява ролята на туристическа агенция, припомня авторът на коментара. Сделката е проста: вие само се разходете за наша сметка, а ние ще се погрижим да получите всичкото подходящо внимание, включително и медийно. Диктаторските режими не се скъпят на разходи за пропаганда, чрез която да покажат колко ги уважават в чужбина. Българските мюрета трябваше да обслужат чуждата пропаганда, а тя сама да се погрижи за разгласата. Жалко е, че вътрешната и външната политика могат да служат за най-дребно келепирджийство. Щом партийните лидери са дали възможност на подобни семпли фигури да се забъркат за своя изгода в голяма политическа игра, възниква въпросът дали не е по-добре смяната на некадърниците да започне не от пешките, а от офицерите.
***
"Трябва ли президентът да е обединител", коментира "Труд". Президентът Росен Плевнелиев се видя като обединител на нацията при отчета на първите две години от мандата си. По конституция обаче президентът не е обединител на нацията, а "олицетворява единството на нацията". Проблемът е, че президентът Плевнелиев за две години не успя да открие ролята си на национален лидер. Президентът лидер не може да застава от едната страна, а после да отстъпва и да се опитва да посредничи - така той става безтегловен и ненужен. Лидерът може да е само победител. Или като е подкрепил една кауза и решително подпомогнал и да надделее. Или като самостоятелен играч, който балансира в противопоставянето, не за да удържи кризата, а за да акушира разрешението й с позитивен резултат. Президентът лидер може да се окаже и обединител, но това ще бъде награда за неговото лидерство.
***
Проектът на нов Наказателен кодекс предвижда тежки наказания - затвор за работодателите, ако не внасят осигуровки. Няма да навлизаме в детайлите на наказанието като размер на укритите плащания и брой години лишаване от свобода, тъй като те са нищожни спрямо самата идея - затвор за укриване на осигуровки, коментира в "Стандарт нюз" Петър Ганев, Институт за пазарна икономика. През годините имаме няколко решения на Конституционния съд, които до голяма степен изчистват този въпрос. Този съд вече се е произнасял, че правото на труд стои по-високо от правото/задължението на обществено осигуряване. Казано по друг начин, родната конституция припознава като неотменимо правото на труд и трудовото възнаграждение, като всичко друго е второстепенно - дали има договор, дали са платени осигуровки и т.н. В този смисъл, не може полагането на труд да води до лишаване от свобода - смисълът на полагането на труд не е в осигуряването и това е както интуитивно вярно, така и припознато в конституцията ни.
***
Корекцията на текстове в Наказателния кодекс (НК) продължава и в момента, каза преди дни вицепремиерът и министър на правосъдието Зинаида Златанова и изрази учудване от липсата на позиция на правозащитните организации по предложението да отпадне доживотният затвор без право на замяна. "Монитор" публикува три мнения. Ангел Джамбазки, общински съветник - ВМРО: Идеята за наказателна либерализация, т.е. намаляване на общия срок на наказанията според проекта за нов НК, както и предложението за отпадане на доживотния затвор без право на помилване, са ненавременни. Те не отговарят на ситуацията в държавата. Адвокат Людмил Рангелов, член на работната група за промените в НК: Доживотната присъда без право на замяна не трябва да отпада. Тази присъда ще оказва обща превенция върху други престъпници, които ще знаят, че извършат ли престъпление, което се доказва с до живот без право на замяна, че няма никакъв шанс. Европейският съюз не ни задължава да правим тази промяна, това е наше автономно решение. Диана Вакарелска, шеф на Дирекция „Правосъдие”: Наказателната репресия е занижена в новия НК. За сметка на това са разписани много повече престъпления. Идеята е, че има една неизбежност на наказанията, т.е. каквото и противоправно деяние да бъде извършено, ще бъде наказано. Репресията като цяло е занижена, защото това е в унисон с международните изисквания.
***
"Четвърт полицай за цяло село не стига", е анализът в "24 часа" за кражбите като ежедневие и поминък. Как се стигна дотук? Бедността може да е първопричина, но големият проблем е безнаказаността. А и дори някого да накажат, пускат го скоро и той започва наново. Изход от тази ситуация има. Вариантите са няколко, но не всечки са за препоръчване. Единият е хората да тръгнат сами да се въоръжават и да се бранят. Другият, за който вече хората по места се самоорганизират, е законът да им го разреши. Да си правят нощни патрули и сами да се пазят. Третият е изпитана практика и се прави в немалко страни. Със сигурност ще проработи и у нас, стига да има полицаи по селата - но не веднъж седмично, а всеки ден. И местните да ги виждат, и крадците да им имат страха. Обещават ни го от доста години, но дали ще се случи и кога?
***
"Всички искат здравна реформа, но тя ще боли", е озаглавено интервюто в "Стандарт" с д-р Нигяр Джафер, депутат от ДПС и председател на парламентарната комисия по здравеопазване. Тя апелира към пациентските и съсловните организации и част от институциите, които трябва да предприемат промени в здравеопазването, да се обединят около това, че те са нужни. През миналата година беше направен опит да се променят нещата с два важни документа - Националната здравна стратегия и Концепцията за спешна помощ. Все още липсват промени в здравноосигурителния модел, но в здравната стратегия ясно е казано, че ще се върви към корекцията му. Много важно е въвеждането и на нова Национална здравна карта, посочва д-р Джафер.
***
Най-значимият факт, който регистрира проучване на агенция "Сова Харис", по поръчка на "Преса", е относителният паритет между БСП и ГЕРБ. Ако сега имаше извънредни парламентарни избори за БСП биха гласували 19,5%, а за ГЕРБ 18,4%, а в парламента щяха да влязат още ДПС, Реформаторския блок (РБ), "Атака" и "България без цензура" (ББЦ). Анкетираните определят и разпределението на българските места в ЕП: БСП - 7, ГЕРБ - 6, ДПС - 2, РБ - 1 и ББЦ - 1. Рейтингът на политическите личности оглавява Кристалина Георгиева, следвана от Йорданка Фандъкова и Росен Плевнелиев.

БЪЛГАРИЯ - ЕС

Няма достатъчно резултати в борбата с корупцията и организираната престъпност, БОРКОР не работи, комисията за конфликт на интереси е загубила репутацията си, а Висшият съдебен съвет не е независим и няма потенциал за реформи. Така може да бъдат обобщени констатациите на Европейската комисия в доклада й за правосъдието и вътрешния ред у нас, който трябва да бъде оповестен официално днес, пише "Труд". Изводите обхващат работата на три правителства, за която Брюксел твърди, че е довела до "ограничен и крехък напредък"./БТА