Строг фермерски регистър

Промени в Закона за собствеността и ползването на земеделските земи /ЗСПЗЗ/ и в Закона за подпомагане на земеделските производители /ЗПЗП/, както и в подзаконовата им уредба, подготвя Министерството на земеделието и храните. С тях ще се създаде строг фермерски регистър, информира заместник-министърът на земеделието и храните Светлана Боянова. Тя участва в дискусия, свързана с проблемите при ползването на земеделските земи и правата на гражданите при омбудсмана на Републиката Константин Пенчев. Боянова обясни, че това ще стане с помощта на софтуер, който ще обедини цялата информация "от наредби, ортофотокарти, слоеве кадастри и всичко останало". Не се ангажирам със срок кога това ще стане, защото е сложен процес. "Няма как да очаквате за два месеца, за една година това да се случи, коментира за БТА заместник-министърът. Според Боянова, за да се разрешат проблемите, трябва да се намери баланс между собствеността и ползването на земеделската земя. По думите й откакто се въведе подпомагането със субсидии поземлените отношения в по-голямата си част се ориентираха към тях. Затова е необходимо те да бъдат правно обвързани. Досега това е било невъзможно, защото е липсвала надеждна информация- ортофотокартата и Интегрираната система за администриране и контрол (ИСАК) работят съвсем отскоро, припомни Боянова. Имаме информация, но тя не е структурирана и между нея няма връзка, така че да върши работа, коментира още Боянова. Тя уточни, че софтуерът ще струва около 3 млн. лева и има план за осигуряване на ресурса. Досегашните промени в ЗСПЗЗ от 2009 г. са имали козметичен характер. Откакто е върната земята на нейните собственици на практика нищо не се е променило. Фактът, който не трябва да се пренебрегва, е, че сега всички работим в условията на Общата селскостопанска политика, подчерта заместник-министър Боянова. В нейната философия е залегнало, че земята се ползва, за да предоставя блага на цялото общество и да пази околната среда и на тези два критерия трябва да се базира и бъдещата ни политиката. Промените предвиждат собствениците на земеделски земи и ползватели да подават декларации, че ще обработват земята до края на месец май, съобщи Боянова. Освен това те ще бъдат обвързани със субсидиите за единица площ. Тя обясни, че идеята за промяна в тези срокове идва от това, че до началото на селскостопанската година- 1 октомври, поземлените отношения трябва да бъдат ясни. В сегашния закон не се предвижда санкция за неподадена декларация и това предопределя появата на т. нар. бели петна в картата на земеделските земи. Идеята на поправките в закона са "да се доближи реалното ползване на земята с получаването на субсидии", коментира Боянова. Законът за собствеността и ползването на земеделските земи действително трябва да бъде променен. Те се налагат от динамичността на поземлените отношения, коментира председателят на Националната асоциация на зърнопроизводителите в България Радослав Христов. По думите му в момента законът дава приоритет на някои от отношенията и не е еднакво толерантен към всички по веригата - ползватели - собственици - държава. Собствениците са два вида - корпоративни, в лицето на инвестиционните собственици, и реалните - тези с по 2-3 до 10 дка земя, представляващи около 2 млн. българи. Законът трябва да защитава всички интереси, категоричен е Христов. Той се ангажира лично да запознае омбудсмана с поправките в него, защото по думите му с тях обикновено се защитават лобистки интереси. По отношение на прословутия Член 37 в от ЗСПЗЗ, свързан със споразуменията за ползване на земеделска земя и "белите петна", Христов коментира, че "такова животно" никъде по света няма. По думите му незнанието не означава, че един закон не трябва да се спазва и това не оправдава тези, които не подават декларации за ползване на земите си. Законът трябва да вмени това задължение на собствениците, независимо кое поколение са те по веригата, в минимален срок да декларират земята, за да може тя да се администрира. Така ще се знае кой точно е нейният собственик и "белите петна" ще изчезнат. Председателят на НАЗБ смята още, че поправките в закона трябва да дадат възможност при неплащане на арендата вноска собствениците да могат бързо и лесно да прекратяват взаимоотношенията си с некоректните арендатори. Като най-голям проблем в системата Радослав Христов обаче определи този с администрирането. Причината е, че до момента МЗХ няма софтуер, който да координира данните и с който това администриране да се извърши. Според него опитите на държавата да налага служебните споразумения за сметка на доброволните е противоконституционно, защото разпореждат собствеността от трето лице да бъде дадена на четвърто от областния директор на службата по земеделие.
Председателят на Асоциацията на зърнопроизводителите смята, че промените в двата закона са абсолютно наложителни заради нарастващите измами и злоупотреби в този сектор. Те от своя страна идват от подпомагането за единица площ. Много от собствениците умишлено не сключват договори с ползвателите, за да могат след това да очертаят тази площ и да получат парите, обясни Христов. В този смисъл трябва да се помисли как да се урегулират нещата така, че парите да получават не тези, които чертаят земята, а тези, които я ползват, посочи той. Радослав Христов изрази още мнение, че чисто пазарни отношения ще има само тогава, когато няма подпомагане на единица площ. Заради това подпомагане в момента се изкривява рентата, както и цените на земеделските земи. Апетитите ще стават все по-големи, коментира Христов. Той уточни, че този пазарен принцип липсва между самите страни- членки на ЕС, заради голямата разлика в размера на подпомагането. "Когато един фермер получава 100 евро на декар, а другият 30- то тогава имаме изкривяване на конкурентноспособността. Или трябва да бъде еднакво за всички, или да го няма", коментира той. Решение на проблема ще има, смята омбудсманът Константин Пенчев. Според него проблемът не е в това, че законът е лош, а в това, че самите собственици не търсят правата си, зарязват земите си и не ги ползват. От друга страна част от ползвателите злоупотребяват. При всички положения да се прехвърлят тези спорове в съда е безсмислено, смята омбудсманът. "Няма човек, който за 100 - 200 - 300 лева неплатена рентна вноска да води дело в съда. Подобно нещо не оправдава нито разноските, нито времето", коментира бившият председател на Върховния административен съд. Той изрази оптимизъм, че с новите поправки в двата закон за земята и ангажимента на държавата, проблемите постепенно ще бъдат решавани.
Снимка: ЕconomyNews.bg