60% дори 80% са загубите на вода у нас

Започват проверки за водните загуби в Плевен. Това обяви регионалният министър Иван Иванов на равителственото заседание и добави, че повереното му ведомство е предприело доста мерки срещу водната криза града.

По официални данни загубите на вода в града са над 80%.

„Мерките са ситуирани в 3 категории – краткосрочни, средносрочни и дългосрочни мерки. Краткосрочните включват осигуряване на необходимите средства за рехабилитацията на вътрешната водопроводна мрежа в град Плевен. Мнението на всички специалисти на терен е, че за липса на достатъчно вода се дължи и на високите загуби“, обясни той.

По думите му е започнала проверка къде кражбите на вода са най-сериозни и къде мрежата е най-компрометирана. Ще бъдат разположени водоноски в кварталите, независимо на какъв режим са. В момента се извършват сондажи.

„За Плевен постъпват около 850 литра в секунда, тази вода не достига. За сравнение в град Русе, което е с аналогичен брой население – се захранва с 350 литра в секунда при рехабилитирана водопреносна мрежа. Това нещо е в резултат на политическо безвремие, отговорността е била размита. (…) Водата ще тръгне през следващите месеци“, заяви Иванов.

Премиерът Желязков е поискал от министър Иванов ясен график за работа със срокове, отговорни институции и източници на финансиране. Документът ще се качи на сайта на регионалното министерство, така че гражданите да имат достъп до него и да следят за нарушения.

Повече от четвърт милион българи са с нарушено водоподаване. Проблемът с водата е в една-трета от всички общини в цялата страна, показват данните на МРРБ, като той най-сериозен в Плевенско.

Данните на ВиК операторите в страната показват картината в различните райони.

Сериозни са проблемите за абонатите на ВиК дружеството в Благоевград. Там с нарушено водоподаване са около 22 000 души. В Търговище и Сливен - съответно около 19 000.

Именно Търговище е сред „лидерите“ в негативната статистика, защото там е най-големият брой на засегнати населени места - общо 68.

„Колко време отнема изграждането на един язовир е въпрос на сложна експертна оценка, която се прави от екип от хидроинженери. Участват и еколози, защото е нужна оценка за въздействието върху околната среда. В най-добрия случай това вероятно отнема от 3 до 5 години“, обясни в „Тази сутрин“ доц. д-р инж. Галина Димова-Бойкинова, ръководител катедра "Водоснабдяване, канализация и пречистване на води" на Хидротехнически факултет в УАСГ.

„Резултатът ще е много инвестиции и вероятно повишена цена на водата. Когато се предвиждат мерки, те трябва да са успоредни – от една страна, намиране на водоизточник с подходящо количество и качество на водата. И от друга – ефективно използване на водата и ефективно функциониране на водоснабдителната мрежа“, обясни още тя.

Има две категории загуби на вода. „Едните са загуби от реални течове и другите са търговските загуби, които се дължат на кражба на вода, на неверни отчети на водомерите. При нас се отчитат общите загуби на водата – сумата от физическите загуби и загубите във водомерите“.

Тя показа къде стои България по загуби на вода в процент спрямо много европейски страни:

„Начело сме в черната редица с максимален брой загуби – 60%. Загубите средно в ЕС са маркирани с жълто – те са около 30-40%“.

Към днешна дата средните загуби на вода в България са около 60%. За някои ВиК оператори достига 80%, заяви Бойкинова.

„Когато говорим за загуби на вода, всеки хвърля камъни по ВиК оператора. Истината е, че нашите водоснабдителни мрежи са изключително стари. Основната част от тях са строени през 60-те и 70-те години - това е една изключително амортизирала структура“, обясни доц. д-р инж. Галина Димова-Бойкинова.

„Проблемът е, че у нас много дълги години тревожно се подценяваха проблемите със състоянието на водоизточниците като водно количество и качество, както и с експлоатацията на водоснабдителната мрежа. Този проблем е от десетки години и изисква ежедневна работа“, посочи тя.