София-Мексико. Дотам & обратно

Димитър Стойчев, Тулум, Мексико

По- общо за Мексико и полуострова

Ако решите да преживеете различна ваканция, да отидете на място, в което ще ви се иска да се връщате отново и отново, то вашата дестинация е Мексико.

От години популярен с морските си курорти, все повече европейци избират почивка в Юкатан. Полуостровът освен морски развлечения, безкрайни карибски плажове, палми, вкусна храна, предлага и богатото си културно-историческо наследство – земята е населявана от толтеки, ацтеки, маи, чиито градове и храмове са отлично съхранени и  превърнати в археологични резервати /най-известния от които е Чичен- ица – едно от новите 7 чудеса на света, намиращо се само на час и половина от крайбрежието/.

Тази част на Мексико е напълно безопасна – за разлика от вътрешността на страната, което осигурява на туристите възможност напълно да се насладят на почивката си. А тя може да бъде наистина неочаквана и разнообразна. Може да избирате между курортните градове с пет звездни хотели, барове и удоволствия като Канкун и Кармен де Плая, да наемете малка, усамотена къщичка на брега на океана или да изберете малко селище като Тулум, в което да усетите ритъма на местния живот.

Какъвто и да е вашият избор, навсякъде ви очакват предизвикателства и удоволствия – морски атракционни паркове, природни резервати, в които можете да наблюдавате дивия живот в естествена среда, които може да резевирате от множеството сайтове, предлагащи еднодневни екскурзии с транспорт от всяка една точка на полуострова. Крайбрежието е известно и като рай за гмуркачите.

Това беше и основната причина натам да се насочи нашата група от български водолази.

Организация, храна, цени

Тулум или Мексиканските Кариби бе крайната дестинация на българската група водолази. Подготовка от София – закупуване на самолетни билети, резервация за настаняването и необходимите такси за гмуркане, всичко това на приблизителна стойност 3400 евро на човек, доброто настроение в джоба и сме готови за приключението.

Пътуването се осъществи от София до Мадрид с българските авиолинии, оттам с нискотарифната Evelope (цени в едната посока от 424 до 750 евро) до Канкун. 11 часа пътуване с нискотарифната компания не се оказа най-удачното нещо от гледна точка на удобствата, после тричасово мотаене на летището, поради местни особености и манталитет, наемане на автомобил и още час и половина до Тулум, където бяхме базирани.  

Справка: Тулум (на испански: Tulum) е археологически обект в Югоизточно Мексико, щата Кинтана Ро, обхващащ развалините на някогашен град на маите. Той е сред най-късните градове на маите. Достига своя разцвет през 13-15 век, като просъществува 70 години след началото на завладяването на региона от Испания. След това градът бързо запада, вероятно в резултат на пренесени от испанците заразни болести. Сред най-добре запазените крайбрежни градове на маите, днес Тулум е важен туристически център.

Ванът, с който се придвижвахме по време на двуседмичния ни престой, излезе по около 144 долара на човек без горивото. Трябва да знаете, че при подписването на договора за наем се посочва името на човека, който ще шофира, и никой друг няма право да сяда зад волана. Правилата за движение са изключително строги. Например, при превишена скорост 30-40 км/ч над разрешената глобата може да стигне до 500 евро, която трябва да бъде платена незабавно в най-близкото полицейско управление. Добре въоръжените с автомати и оборудвани с джипове сили на реда със сигурност всяват респект, така че няма място за измъкване. Но от друга страна, спокойствието в тази част на Мексико е завладяващо, красотата – в изобилие, а храната –вкусна и евтина.

Но! Преди да дам подробности за храната, не мога да не споделя за шоколада! В страната на какаото този деликатес е изключително скъп или липсва като предлагане. Цените са ужасяващи – от $3 за Milka до $8 за различни видове друг шоколад. Все пак, с повече късмет, ако намерите магазинче за ръчен местен шоколад, може да попаднете на уникални вкусове, отново на цени не по-ниски от $3.

Относно напитките ситуацията е следната. Много добри и разнообразни като вкусове са фрешовете. Мексиканците са намерили практично решение за предлагането им – в стъклени еднолитрови бутилки, които се взимат срещу депозит, който после клиентът получава обратно при връщането на бутилката. Цените на фрешовете варират от 35 до 50 песос (100 песос = $19/€21). Кенче Coca-Cola струва половин долар, а бира Corona - $0,80.

Разбира се, текилата е на почит. Има над 30-40 вида от супер евтини до скъпи. Нашата група опита текила с вкус на черен пипер и останахме доволни. Цена $3.

Иначе, в местните магазини има изобилие от плодове, включително дини, пъпеши, няколко вида манго. Хлябът е много вкусен и също евтин, буквално стотинки. Месото не е особено впечатляващо, но морската храна е превъзходна. В Мексико задължително трябва да опитате гуакамоле и салата Цезар. Малцина знаят, че тази салата произхожда от мексиканския град Тихуана. Изобретена е през 20-те години на ХХ век и за нея се носят легенди.

Справка: Най-утвърдената легенда за изобретяването е от периода на Сухия режим в САЩ, или 1920-1930, когато богатите калифорнийци отскачали до Тихуана, за да се насладят на някои забранени в родината им напитки. Твърди се, че рецептата за салата Цезар се появила на бял свят, благодарение на Алесандро Кардини, който я измислил и нарекъл на любимия си вече покоен брат.

Има и други версии на историята със същите действащи лица. В хотел Ceasar Palace в мексиканския град Тихуана, собственост на братята Кардини, след един дълъг и разточително весел уикенд, който изкарали при тях група холивудски артисти през 1920, майстор-готвачът Алесандро им приготвил тази салата от продуктите, които му били останали.

Други определят като дата на създаването й 4 юли 1924 година, когато група авиатори посетили същия хотел и шеф-готвач Алесандро Кардини се оказал в притеснителен дефицит на продукти в ресторанта си, понеже хотелът му бил пълен с пасажерите на кораба Prince of Wales, който обикалял пристанищата на Северна Америка. Поради лошото време отплаването се отложило с един ден, така че непредвиденият допълнителен престой на толкова гости довел до недостиг на провизии и домакините съчетали останалите налични продукти.

Мексиканските ресторанти и до днес предлагат чудесна храна на достъпни цени. Една двойка спокойно може да се нахрани за десетина долара. В по-скъпите ресторанти вечерята може да достигне 25-30 долара с бакшиша. В Мексико може да се плаща и в евро, и в долари, като за предпочитане е американската валута. Впрочем, в тази част на страната е разпространена практика американци и дори канадци да прекарват дълги уикенди от четвъртък до неделя. Но не мислете, че местните говорят добре английски. Това също е местна особеност!

Приятно впечатление прави чистотата, ниското строителство, красивите алеи, водещи до океана, и масовото използване на велосипеди.

Нашето пътуване се осъществи заради гмуркането, но има достатъчно атракции и забележителности, които да бъдат посетени.

И подробности за гмуркането...

Водолазите отиват в Мексико, за да се гмуркат най-вече в подводните пещери – Сеноте, което е на пръв поглед странно, защото повечето водолази предпочитат океана или морето, но тези уникални природни забележителности предоставят неповторима възможност за различно усещане, което привлича водолази от цял свят.

Сеноте  - от испански, означаващо „кладенец“ е дълбока, широка яма в земята, която има кръгла форма и е пълна с вода. Характерна е за Мексико, най-вече за Юкатанския полуостров. Получава се при пропадане на варовикови скали и позволява излагането на подпочвените води на повърхността. В северната и северозападната част на полуостров Юкатан сеноте по принцип са вертикално разположени обширни кухини, от 50 до 100 метра дълбочина. Често сеноте предоставят достъп до обширни подводни пещерни системи.

На полуостров Юкатан има над 1700 сеноти представляващи три големи, отделни подводни системи. В традицията на древните маи почитани като място за връзка с подземните богове, сега те са превърнати в туристически места за гмуркане, шнорхелинг, пикник или просто плаж. За да изберете кои от тях да посетите, задължително ви трябват местни гидове от водолазни клубове – повече от тях европейци.

Всяко едно от тях е уникално – може да го видите край пътя на метри от асфалта или да пътувате километри по прашен път в джунглата, в някой от тях може да наблюдавате уникални сталактите и сталакмити, в други да се насладите на играта на лъчите, които преминават през корените на мангровите дървета или пък да попаднете на керамика, останала от ритуалите на маите. Ако искате да им се насладите напълно, разбира се е необходимо да сте сертифициран водолаз.

И така. Какви асоциации предизвиква у вас споменаването на Мексико? Оградата на президента Тръмп на американско-мексиканската граница, бандити, текила? Всичко това е вярно, но това екзотично пътуване коренно промени представата ми за тази страна, поне по отношение на по-туристическата й част.

Снимки: Oceanic Diving Center, Nikiti-Halkidiki