Сира? С повече грим, но красавица

Юлия Костадинова, DiVino.bg
Отразяването на дегустацията на сири от България с цена над 15 лева е приятно занимание. В този дегустационен панел почти нямаше грешки. Дори е малко несправедливо да се говори за грешки - скъпите български сири са си красавици - с много плът, да, вярно, понякога с повечко грим, но безспорно - суператрактивни.
От 2001, когато Вила Любимец засадиха първата сира в района на Любимец, избата успя да превърне този сорт в нещо като своя запазена марка. Тогава сира не беше сред популярните сортове; не че сега е на гребена на вълната, но е значително по-известен на широката публика. Много хора например мислеха, че се чете "Купа" (при ръкописното изписване на Сира ако приемете, че надписът е на латиница), други все още смятат, че е някаква грешка и всъщност сорта се казва шира. Разбира се объркването е и от възприетото в Новия свят име на сирата - шираз.
От тогава сирата в България извървя своя път на опити и грешки, за да имам основание сега да кажа - според мен тя е сред сортовете, които имат голямо бъдеще у нас. Много български винари определят района на Южен Сакар като най-подходящ за сира (където са избите на Телиш/Кастра Рубра, Иво Върбанов, Катаржина, Вила Любимец и др). Други пък твърдят, че Югозапада ще бъде следващата голяма изненада при сирата, но всички са единодушни, че на юг тя се чувства отлично. Сирата има склонността да презрява, но това може да се регулира на лозето, а онова, което я прави така любима на винарите и (все повече) на населението е способността й да носи на дъб - нещо, което категорично все още е на мода в България.
Плътни, пищни тела, сякаш обгърнати с плюш и кадифе, повечко алкохол, в най-добрите примери - френски дъб, който добавя маслени нотки, мока и сладки подправки, заедно със сочна черница и месо - това са характеристиките на най-добрите български сири. И да, те имат съответната цена.
Имахме три много високо оценени вина, с по 89 точки - Nimbus Premium 2009 на Телиш/Кастра Рубра, Grand Vintage 2009 на Мидалидаре и Le Streghe 2008 на Иво Върбанов, и те за мен безспорно са трите най-добри сири в момента у нас. По петите им ги следват две много различни по характер вина, но с ярка индивидуалност - магическата Explosion Special Selection Syrah 2008 на Синтика и зрелищната сира Pilgrim 2010 на "австралийско-българският" уайнмейкър Алекс Велянов, този път - само български. Две чудесни вина от Севера също трябва да намерят място в този дегустационен репортаж по заслуги: Бургозон и тяхната сира Cote de Danube 2009 с ярко присъстие на дъб и Golden Age Syrah 2009 на Винекс Преслав също с атрактивен ароматен профил.
Вместо финал бих искала да споделя още две-три неща: първото е, че все още има време докато се появи "съвършената" сира от България. Лозята очевидно са млади и винарите все още търсят най-добрите парцели и най-точните клонове на сорта. Второто е, че добрите сири, които опитахме, имат нужда от поне две години, за да започнат да разкриват хубостта си, но все пак - задават началото на една обща стилистика (хубава или лоша - въпрос на вкус, на моди и на куп други фактори). Тоест, струва ми се, че скоро ще може да се направи извод, че еди-кое-си вино е типична сира от България. Май започваме ново летоброене...
Ето и самите вина, според рейтинга и цената:

Nimbus Syrah Premium 2009 Кастра Рубра/Телиш

Le Streghe Syrah 2008 Иво Върбанов

Grand Vintage Syrah 2009 Мидалидаре

Explosion Special Selection Syrah 2008 Синтика

Encore Syrah 2010 Катаржина

Light Castle Syrah Premium Oak 2007 Лайт Касъл

Cote de Danube Syrah 2009 Бургозон

Pilgrim Syrah 2010 Александър Велянов

Golden Age Syrah 2009 Винекс Преслав

Villa Lyubimets Syrah Premium Reserve 2007 Вила Любимец

Villa Lyubimets Syrah Vintage Selection 2010 Вила Любимец

Дегустационната комисия на сира включваше Вили Гълъбова, Ефросия Благоева, Юлия Костадинова, Емил Коралов, Ясен Бориславов и Ясен Захариев.