Ще се повиши ли жизненият стандарт в Сърбия?

Сърбия намали маржовете на печалба на определени продукти в търговските вериги и ще повиши минималната заплата, но синдикати и анализатори са скептични, че мерките ще доведат до реално повишаване на жизнения стандарт на сърбите. 

Сръбското правителство прие решение минималната заплата в страната да се повиши до 64 554 динара, или 551 евро, от 1 януари догодина. Миналата година минималната заплата беше 404 евро.

Социално-икономическият съвет на Сърбия обаче не постигна споразумение преди това по въпроса за размера на минималната работна заплата. Синдикатите настояваха за 600 евро. Работодателите искаха да няма увеличение през януари, тъй като през октомври минималната заплата ще се вдигне с 9,4 на сто до около 500 евро, отбелязва сръбският вестник „Данас“.

Новата минимална заплата е по-висока със 75 евро спрямо минималната потребителска кошница за май, за когато са последно публикуваните данни на Министерството на вътрешната и външната търговия, отбелязва Радио Свободна Европа.

Вдигането на минималната заплата обаче става в контекста на висока инфлация, която според прогнозите на Националната банка на Сърбия ще достигне горна граница от около 5 процента до края на годината.

„Това е висока инфлация, два пъти по-висока от тази в ЕС, и “инфлационният данък“ ще си вземе своето“, каза пред сръбската редакция на Евронюз Радойка Николич, главен редактор на списанията „Бизнис“ и „Економетър“, добавяйки, че реалната стойност на минималната работна заплата ще бъде значително намалена, както тази, така и следващата година.

Особено тревожни, според нея, са очакваните увеличения на цените на електроенергията, които неизбежно водят до верига от други увеличения на цените.

Николич обърна специално внимание на огромните социални разлики в доходите. Според данни за юни средната заплата в държавния сектор е над 111 000 динара (947 евро), докато в частния сектор е само около 56 000 динара (478 евро), което е под минималната заплата. Медианната заплата, която по-добре отразява реалната ситуация, е около 83 000 динара (около 709 евро), което означава, че половината от заетите в икономиката получават по-малко от тази сума.

„Това са огромни социални разлики между държавния сектор, предприемачите и мнозинството от заетите“, предупреди Николич, подчертавайки, че дори увеличението на минималната работна заплата не може значително да облекчи този проблем.

Сладжан Бобич от Независимия синдикат на Сърбия каза пред националната сръбска телевизия РТС, че увеличението на минималната работна заплата се отнася само за три процента от работещите в Сърбия и добави, че профсъюзът иска да бъдат обсъдени заплатите на всички работещи.

Същевременно от 1 септември в Сърбия влезе в сила наредба, ограничаваща маржа на печалба до 20 процента на 3000 продукта от 23 групи, сред които плодове, зеленчуци, млечни продукти, яйца, тестени изделия, безалкохолни напитки, хигиенни изделия, битова химия и други. Обхванати са 24 търговски вериги. Наредбата за ограничаването на търговския марж е в сила за шест месеца, като правителството има възможност да я удължи с още шест месеца.

Седмица след въвеждането на новата наредба впечатленията от мярката са различни, пише икономическият сайт biznis.rs.

Мненията на гражданите са поделени. Докато някои виждат вече намаляване на сметките си и подкрепят намеренията на държавата да се справи с растящите цени, повечето хора изглежда смятат, че почти няма понижаване на цените. От друга страна икономисти предупреждават, че търговските вериги не могат просто така да се откажат от печалбите си.

Боян Станич от Стопанската камара на Сърбия каза за Евронюз Сърбия, че при 23-те групи продукти, обхванати от наредбата, има намаляване на цените. По думите му идеята е за кратък срок да се помогне на гражданите, чиито доходи са под средните и по някакъв начин да се овладее растежът на инфлацията. Той обаче предупреждава, че сега търговците са свободни да повишават цените на други стоки, които не са обхванати от наредбата, за да останат печеливши. Според Станич при хората, които получават под средното заплащане, част от спестеното благодарение на понижените цени на някои стоки ще бъде изхарчено за покупката на други хранителни стоки и услуги./БТА