АБОНАМЕНТ ЗА НОВИНИ [X]
Най-сериозен спад при обема на промишленото производство в страните от ЕС през февруари 2024 г., за които са публикувани данни, е регистриран на годишна основа в Ирландия (-36 на сто), Белгия (-12,7 на сто) и България (-8,4 на сто).
Как може ЕС да реформира икономическия си модел, за да облагодетелства потребителите и планетата? Аимилиос в Белгия и Летисия във Франция имат (част от) отговора!
Руският LNG обаче продължава да влиза в Европа, най-вече през пристанища в Испания, Белгия и Франция, като тези държави не са потвърдили, че ще използват новата законова възможност.
През януари 2024 г. износът на стоки от България за ЕС намалява със 17.0% спрямо същия месец на 2023 г. и е в размер на 4 094.5 млн. лева. Основни търговски партньори на България са Германия, Румъния, Италия, Гърция и Белгия, които формират 60.8% от износа за държавите - членки на ЕС.
За първата година евробанкнотите ще бъдат предоставени назаем от централни банки от еврозоната, като БНБ ще трябва да заплати разходите за транспорт, както и в рамките до две години трябва да възстанови на централните банки заетите банкноти.
Най-голям износител на шоколад през 2023 г. е Германия с 221 хил. тона или 26% от общия износ на ЕС. След нея са Нидерландия със 123 хил. тона или 14%, Полша – 115 хил. тона или 13%, Белгия – 96 хил. тона или 11%, Италия – 92 хил. тона или 1%.
Най-големите износители на шоколад и шоколадови изделия извън Евросъюза са били Германия (221 000 тона), Нидерландия (123 000 тона), Полша (115 00 тона), Белгия (96 000 тона) и Италия (92 000 тона).
Най-високите почасови разходи за труд в Евросъюза са отчетени в Люксембург (средно 53,9 евро), Дания (48,1 евро) и Белгия (47,1 евро).
Правителствата на двете страни казаха в съвместно изявление, че парите ще бъдат използвани през следващите четири години за опазване на гората. Това ще бъде сътрудничество между бразилските държавни банки и френската агенция за инвестиции. Частни ресурси също биха били добре дошли, казаха Бразилия и Франция.
Оперативната загуба за една централна банка може да се обясни по два начина, посочва агенцията. От една страна ръстът на лихвените проценти, като противодействие на инфлацията принуждава централната банка да плаща повече за депозитите в търговските банки.