Сивата икономика 30% от БВП

Около 30 на сто е делът на сивата икономика от брутния вътрешен продукт /БВП/, което е над 20 млрд. лева, посочи Тихомир Безлов - главен експерт в Центъра за изследване на демокрацията. Той участва в годишната кръгла маса, организирана от центъра и от фондацията "Фридрих Еберт" и посветена на предизвикателствата, които скритата икономика поставя пред развитието и конкурентоспособността на България в период на глобална финансова криза. С уговорката за динамиката и известната противоречивост на индекса на скритата икономика центърът представи днес най-новите данни. Основните изводи сочат, че през 2010 г се увеличават случаите на не плащане на данъци, мита и акцизи, както и източване на ДДС. Заедно с нарастването на безработицата, взела връх през изминалата година, скритите трудови отношения също са намалели, каза Руслан Стефанов - председател на Центъра за изследване на демокрацията. Според него, за да намали ефектът от кризата, бизнесът е съкратил служители без трудови договори и в резултат са намалели и случаите на скрита икономическа активност. Делът на недекларираните плащания е слабо понижен. Близо 11-12 на сто от населението са декларирали, че получават по-високо възнаграждение от заявеното в трудовия договор. Около 5-6 % от хората работят без никакъв трудов договор, отчете Стефанов. Тези цифри обаче трябва да се умножат по 4 и тогава ще получим реалната картина на индекса, смята Безлов. Причина за това е, че повечето хора не казват истината при проучванията. Това на практика прави около 44 на сто сива икономика и укриване на доходи, смята експертът. Това число ни доближава до отчетения през 90-те години 50-процентов дял на скрита икономика.

Секторите, които генерират най-много сива икономика, са енергетика, здравеопазване, фармацевтичният сектор и инфраструктурата, където трябва да се съсредоточи контролът, смятат от Центъра за изследване на демокрацията. По думите на Тодор Ялъмов - старши анализатор от икономическия сектор на центъра, проблемът със сивата икономика е много важен, защото заради това изкривяване на данните се получава погрешна картина за реалното състояние на икономиката, а оттам - и до взимането на погрешни политически решения. Сред основните препоръки за противодействие на скритата икономика експертите предлагат да се използват по-добре инструментите на бюджета и на икономическата политика, а не толкова на контролната система. Друга мярка е контролът за спазването на законодателството на база на оценка на риска и съсредоточаване върху най-големите заплахи. Това означава държавната финансова инспекция, НАП, агенция "Митници" и др. да се насочат към противодействие на местните и национални олигархични мрежи, отбелязаха експертите.