Семейните традиции в направата на мебели

Малко браншове могат да се похвалят със семейни традиции, но  в Браншовата камара на дървообработващата и мебелна промишленост голяма част от фирмите са семейни. Първото поколение в бизнеса е стартирало малки предприятия още по време на прехода, а днес вече ръководят по-големи, модерни фабрики, които смело могат да се мерят с тези в Европа. Освен това редом до тях крачи уверено второто поколение, което скоро ще поеме щафетата.

Какво мислят за работата си Иван Скачков баща и неговия син Николай Скачков, които ръководят една от големите и успешни фирми в бранша Мебелор. Компанията е базирана в Пловдив и работи с европейски и световни пазари.

Иван Скачков е основател на фирмата и първа генерация в мебелния бранш. Завършил е Лесотехнически универститет-София, впоследствие започва собствен малък бизнес, а днес ръководи голяма компания.

Какво се случи за този период от време на развитие?

Периодът на близките 30 години беше силно динамичен. Малките фирми с няколко човека пораснаха с десетки и стотици. Компаниите от бранша на няколко етапа извършиха преоборудване на машинния парк с нови и високотехнологични машини. Във времето се увеличи дела на експорта. Повишиха се техническите възможности и капацитета на производство на фирмите.

Кои са ключови за бранша моменти, на които сте свидетел и няма да забравите?

За този период имаше няколко ключови и критични моменти за бранша като например финансовата криза 2008-2010 г. и Ковид пандемията 2020-2022 г. Разбира се имаше и положителни събития. Влизането в Европейския съюз отвори европейските пазари за българските фирми. Европейското финансиране помогна на много от фирмите да се оборудват с машини.

Разкажете малко повече за своя път и кариера в бранша, как започна всичко?

Моят път в бранша е дълъг и последователен. Аз съм от малкото собственици в бранша, които са завършили Лесотехническия институт /специалност дървообработващи машини и автоматизация в мебелното производство/. Започнах с първите стъпки - малки поръчки, като постепенно във времето фирмата се разширяваше. Обновихме и увеличихме машинния парк повече от 4 пъти, наехме повече персонал, нарастваше и обема на производство. Сега пред мен е и последната стъпка - проект за нова модерна фабрика с най-новите и технологични машини. Този проект трябва да реализираме в рамките на 18 месеца.

Имате ли служители с дълъг стаж, които са ви останали лоялни през годините? Как постигнахте тези отношения с екипа във време, когато хората сменят непрестанно месторабота и се заговори за дигитални номади?

Постоянното развитие и нарастване на фирмата дължа на основното й ядро - служителите със стаж 10-15-20-25 години, които представляват 50% от персонала. Във времето ние изградихме сериозни отношения - професионални и лични. Надявам се да продължаваме така развитието и в новата фабрика.

Браншът в последните години не е атрактивен за младите хора. На какво се дължи това и как може да се преодолее този проблем?

Мебелният сектор напоследък не е много атрактивен за младите хора. Това се вижда и в другите браншове. Дължи се на неправилната политика и стратегия в индустрията. Респективно и образователната система обслужва индустриалното развитие. Трябва да се определят основните приоритети в индустриалното развитие и да се обезпечат с необходимите квалифицирани кадри.

Как се подготвят кадри за мебелното производство и кога трябва да започне това?

За да се подготвят кадри за мебелното производство е необходима целенасочена политика още от началното училище, като се въведе обучение за техническа грамотност и основни понятия. Необходимо е да се развиват и подкрепят средните технически специализирани училища, така нар. техникуми. Да се увеличи броят на студентите, изучаващи инженерни специалности.

Какви са най-големите трудности, с които БКДМП, а и индустрията трябва да се справи в спешен порядък?

За да се справи индустрията с тези трудности трябва да се направи генерална стратегия с цели, включващи:

Подобряване на образователната система - да е съобразена с нуждите на индустрията

Да се засили контакта между индустрията и образователната система - дуални обучения, фирмени лаборатории и обучителни центрове.

Кои са постиженията, с които можем да се гордеем в дървообработващата и мебелна индустрия?

За тези 30 години мебелният бранш успя да създаде своето място в българската промишленост и да постигне своите успехи. Български фирми успешно конкурират компании за изпълнение на най-престижните проекти в Европа и света. Нашите фирми са надежден доставчик за европейския пазар и света. Те осигуряват съответните продукти във всички ниши на българския пазар.

Николай Скачков е второ поколение в мебелната промишленост. Влиза в производството, за да се запознае в фабриката още като 15-годишен. Впоследствие учи и се развива, за да заеме днес позицията търговски директор в компанията.  

Как  започна вашият път в професията и в бизнеса?

Във фирмата съм вече от 10 години. Започнах в производстото и по-конкретно работех в монтажа от 12 клас. Летните ваканции също прекарвах във фабриката. Пътувах с баща ми при посещения на панаири в Германия, за да превеждам от немски език. Така навлизах в дълбочината на това какво представлява мебелния бранш. Учех за материалите, машините, технологиите. Сега вече работя като търговски директор .

Браншовете дървообработване и мебелна промишленост са традиционни за България, но напоследък не са популярни сред младите хора. Вие защо избрахте да се развивате точно в тази индустрия?

Мисля, че е логично да продължа създаденото от баща ми. Освен това изпитвам силен интерес да се развивам в тази посока. Имам много идеи и баща ми ги споделя. Срещам много други млади хора на моята възраст, които поемат  създаденото от техните родители и се развиват успешно.

Имаха ли влияние върху избора Ви вашите родители?

Естествено, че имаха, но бих казал само в положителна посока. На практика аз израснах с фирмата. Бил съм  на 1 година, когато баща ми е създал бизнеса. Така израствахме заедно с компанията и сега смело мога да кажа, че за мен няма изненади и неизвестни в бранша.

Какви са първите спомени от досега с бизнеса и производството, на колко години бяхте когато стъпихте за първи път във фабрика?

На практика прекарвах лятото във фабриката от 15-годишен.

Трудно ли е да си втора генерация в бизнеса и какви са предизвикателствата?

В никакъв случай не бих казал, че е трудно. Напротив - имаш база, на която да стъпиш и да надграждаш.

Какви уроци научихте от родителите си, които няма да забравите и спазвате?

Много важен урок - никога не бързай да взимаш прибързано решение. Първо помисли и тогава реши.

Имаше ли неща в управлението на бизнеса, които се опитахте да промените?

В управлението решава баща ми, но винаги се консултира с мен. Нямам претенции да му отнемам това право, което е извоювано за 30 години.

Защо младите хора избягват да работят в сектора и защо им се струва непривлекателен за развитие? Как трябва да се промени това според вас?

Съдейки по младите хора, които идват при нас от техникума - липсва им мотивация. Тя се изгражда първо в семейството, а след това в училище. Там са причините.