Реал, рубла, юан - валути на бъдещето?

Бисер Манолов, bissermanolov.wordpress.com
Дългоочакваната от финансовите пазари среща на Г-20 за решаване на проблема с основните валути и техните стойности, в края на краищата, не доведе до нищо конкретно. Стряскащо е колко активно всяка една държава поотделно се опитва да пречупи през собствените си интереси текущите проблеми, без да направи и най-малък опит за компромис. Какво имам предвид?
Американският финансов министър Тим Гайтнер в самото начало на събитието отправи писмен призив до своите партньори за налагането на лимити по експорта на държавите с прекалени излишъци по текущата сметка на база брутен продукт. Конкретно, той предложи лимит на излишъка до 4% от брутния продукт. Разбира се, че Германия се намеси гневно по така поставения въпрос и тутакси контрира, че е категорично против монетарната политика на САЩ, която си е чиста проба интервенция в името на обезценяването на долара. Китай влезе в ролята на мълчалив страничен наблюдател, сякаш тя не е една от двете държави, виновни в най-голяма степен за тоталната несигурност на валутните пазари. Германският министър на икономиката Райнер Брудерле, се оказа яростен застъпник на пазарната икономика с думите: „Ние ще трябва да се учим от свободните отношения в пазарната икономика, а не от регулираната.“ Между другото, предложението на Тим Гайтнер доста наподобява решенията от миналия век от страна на най-големите световни сили – за установяването на такива регулации на световното стопанство, които ще доведат до икономически и валутен баланс, подобно на споразумението, сключено в американското градче Бретънууд. Гайтнер предлага да не бъдат налагани лимити по излишъците на база брутния продукт единствено за държави, които изнасят природни суровини. С това си изключение той визира като пример най-вече Норвегия, която през 1977 година имаше 14% бюджетен дефицит. С разработването на петролните залежи в Северно море в момента Норвегия реализира 16% търговски излишък, но това не води до никакви деформации в курса на кроната.
Абсолютно никой не трябва да има илюзии, че по темата „валутни курсове“ към настоящия момент може да бъде взето общо решение. До днешна дата финансово-икономическата криза в САЩ, колкото и странно да звучи, бе неутрализирана с методи от 30-те години на миналия век. Е, разбира се, че те бяха незначително модернизирани, но като концепция няма почти никаква разлика. САЩ и Великобритания са първите държави, които излизат успешно от Великата депресия, най-вече защото обезценяват бързо и рязко валутите си. Това им дава едно неспортсменско предимство спрямо останалите държави. В настоящето, точно в този момент, пак тези две държави използват същата техника. Но вече тя видимо се критикува открито от икономическите партньори на САЩ и Великобритания. Интересен е фактът, че на събитието в Южна Корея нямаше представители от Бразилия. Това е държавата, която изглежда най-атрактивна за чуждестранните инвеститори през последните 2 години. Няма да се учудя, ако бразилското правителство постъпи по същия начин, по който и Китай – поддържане на изкуствено ниски стойности на валутата си, въпреки че бразилският реал е свободно конвертируема валута с изключително добра ликвидност на международните пазари. Както знаем, лошите навици се учат най-бързо! Русия също изглежда щастлива с текущите нива на петрола и долара и не заема официална позиция, за да не развали магията.
Между другото, за стойностите на основните валути като за съществуващ проблем сам по себе си не може да се говори. Стойността на валутите най-вече отразява съотношението на търговските баланси между две страни и в този смисъл за „валутна война“ изобщо не може да се говори. Представям си, ако Г-20 действително постъпят по тертип на договора от Бретънууд и фиксират основните валути към американския долара. Е, това, разбира се, е абсурдно в този момент, но няма да бъде първата глупост, направена от страна на надзорните органи в следкризисния период, нали?