Проф. Дуранкев: Само чужди инвестиции не са достатъчни

Никоя страна, която е разчитала само на чуждестранни инвестиции, не е постигнала никакъв сериозен успех. Това заяви в интервю за агенция Фокус проф. Боян Дуранкев, преподавател в Катедра „Маркетинг и стратегическо планиране” в Университета за национално и световно стопанство (УНСС). По неговите думи, когато чуждите инвестиции липсват - най-големият растеж е на инфлацията, а не на Брутния продукт.
„За следващите години при положение, че няма чуждестранни инвестиции и трябва да се мобилизират национални инвестиции, които в никакъв случай не трябва да се разбират само като частни или от кредити, това означава много ясна инвестиционна, а преди това и икономическа стратегия на правителството. Такава няма и доколкото знам не се разработва”, коментира още Дуранкев. От кризата най-бързо излиза криминалният сектор, тъй като 10 % растат кражбите от домовете. Излиза от кризата накроразпространението, чалга културата. По думите му - това, от което се интересуват инвеститорите, са печалбите.
Колкото и да се строят молове, моловете няма да имат платежоспособни клиенти, които да обикалят из тях. Колкото и да се правят магистрали, толкова повече ще има втора, трета, пета ръка автомобили, които да минават по тях.
Очакванията на инвеститорите са при обедняващо население да имат по-малко печалби и съответно да избягват страната, наречена България, заяви проф. Дуранкев.
Бюджетният дефицит е едно от нещата, които все пак трябва да се гледат и в това отношение правителството се справя почти блестящо. Това обаче не е най-големият въпрос, а дали ще се постигне икономически растеж, дали ще се намали безработицата, дали обикновеният българин ще има нарастване на доходите с такива темпове, че да доближава средното европейско ниво и оттук нататък дали ще има или не бюджетен дефицит е въпрос, който интересува повече Брюксел, отколкото България, смята той. Вероятно бюджетен дефицит ще има около 3 % и това зависи от международните фактори, заяви още проф. Боян Дуранкев.
По неговите думите в реалната икономика през годината имаше застой и укорите са към частния сектор.
„Нито имаше икономическа динамика, нито бяха постигнати някакви по-добри социални показатели спрямо предната година, нито имаше достатъчно инвестиции, нито се проведоха някакви дълбоки реформи. С една дума – застой навсякъде в икономиката, разбира се, с някаква надежда за промяна. В началото на годината най-революционните идеи бяха изказани от Никола Саркози, който твърдеше, че такъв капитализъм повече не ни трябва, Ангела Меркел, която атакува самата същност на Европейския съюз в смисъла, че всеки може да си прави всичко, а след това някой друг трябва да плаща за неговите грешки и Барак Обама. Тоест - застой в реалната икономика и много свежи идеи в политиката и в икономическата наука”, коментира проф. Дуранкев.
По думите му - обикновено при проблеми всички грижи и обвинения се насочват към публичния сектор. В случая се забелязва един огромен застой точно в частния сектор, срив в някои отрасли и дейности като туризъм, строителство, дългосрочно инвестиране.
Повечето укори трябва да се отнесат към частния сектор, който се оказа неспособен да решава проблемите в условия на криза, неспособен да реши и социалните проблеми и който се стремеше през цялата година да прехвърля отговорностите за всичко на държавата, въпреки че нашата страна в Европейския съюз има най-добрите финансови условия за бизнес. Неподготвен се оказа преди всичко частният сектор и по тази причина всички погледи се насочиха към спасителния пояс, който ще подаде държавата. Но когато частният сектор е в криза и не знае какво да прави, напълно естествено е приходите на държавата намаляват и оттук държавата започва да бъде по-малко щедра към всички, които имат някакви очаквания към нея, каза той. Проф. Дуранкев заяви, че това са неща, които подсказват, че кризата в България е не само финансова, не само икономическа, но и културна, и политическа, и системна във всяко едно отношение. Както и една неяснота какво да се прави в Европейския съюз и във всяка отделна страна.
Най-накрая се вади ножицата и ножицата започва да реже отвсякъде, откъдето може. Проблемът е, че всичко се свежда до орязване на така наречените допълнителни или тежки разходи и прехвърляне на отговорностите върху отделния човек, заяви той.