Мол, outlet, дискаунтър–търговската революция в България

Мариета Иванова
Стимулирайки потреблението, новооткритите молове и хипермаркети се нареждат сред движещите сили на икономиката през 2010 г., наред с износа на суровини, енергетиката и инфраструктурата.
Годината, в която страната излиза от рецесията на световната криза, се отличи и с изключителна активност по откриването на десетки нови хипермагазини за храна и дрехи. Общият обем на търговските площи в молове и търговски паркове към края на годината ще е 583 860 кв.м., става ясно от доклад Forton International. Така на 1000 души ще се падат по 77 кв.м. търговска площ, сочат данните на компанията.
През 2010 са открити десет нови мола, а само в рамките на една седмица в края на ноември над 15 супермаркета от две големи вериги – Lidl и Темпо - отвориха врати в цялата страната. А през март заработи и най-големият Sofia Outlet Center, който бе посетен само през първите дни от над 200 хиляди души по данни на мениджмънта на комплекса GVA Outlets.

Новата култура на пазаруването
Масовото откриване на големи търговски обекти безспорно е резултат от краткосрочното планиране от периода на бума в строителството. В същото време, чрез навлизането на големи търговски центрове и вериги магазини на българския пазар, шумно се извършва преходът към един нов тип култура на потребление и търговия - с фокус върху клиента. Всеки потребител е щастлив, когато купува добро качество на по-ниска цена. Можем да наречем този тип пазаруване както решим – мол-пазаруване, хипермаркет – пазаруване, „аутлет опит” или умно пазаруване, но всъщност говорим за едно и също - възможност за разумно потребление. Точно на това залагат създателите на този тип търговия – възползват се от естествената пресметливост на клиента.
И наистина положителните ефекти от изграждането на големи търговски центрове се наблюдава на няколко нива – цените на наемите спадат, стимулира се потреблението, оборотите растат и се създават нови работни места. В условията на силна конкуренция в рамките на един малък пазар и свити покупателни способности, целите за привличане на клиенти и отговаряне на потребностите им все по- активно излизат на преден план, като се залага на по-високи приходи от обороти. Маркетинговите способи най-често намират израз в промоциите и специално организираните тематични събития.
Така например, един от големите търговски комплекси във Варна - „Варна тауърс“ – осигурява на посетители си, освен обиколка по магазините, и посещение на въртящ се ресторант, който е първият от такъв тип заведение за хранене в страната.
„Мол Русе” на свой ред предлага първия в Русенска област мултиплекс с 10 кинозали - Cinema City.
В началото на ноември в „Мол София” беше организирана т.нар. „Улица на красотата” (Beauty Street), в рамките на която посетителите имаха възможност да се запознаят с утвърдени на пазара продукти за красота и да получат безплатни съвети за това какви грижи да полагат за здравето на кожата си.
Това са само три примера за формиране на редовни посетители към големите търговски центрове.Сред традиционните дейности по привличането им са многобройните промоционални кампании, който са запазен знак и на хипермаркетите. Все по-честа практика е обявяването на намаления от над 50 % за дрехи и храни, която намира пряк финансов резултат в оборота на търговеца.

Битката за клиента
И въпреки въздържанието от потребление в условията на криза и рецесия, най-големите разходи в бюджета на българите формират тези за храна, алкохол, цигари и дрехи, сочат данните на националната статистика. В този смисъл битката за клиенти се превръща в стратегия за предлагане на по-изгодно съотношение цена - стока. Стремежът към запазване на конкурентоспособна позиция беше нагледно демонстриран в края на месец ноември. Тогава редица хипермаркети като Кауфланд, CBA и др., в опитите си да вдигнат оборотите, предложиха стоки на цени, близки до промоционалните в откриващите се в цялата страна магазини от веригата Lidl.
Що се отнася до промоциите в моловете, то те имат по-скоро сезонно изразен характер, като все още е факт и негативната тенденцията за предпразнично увеличаване на цените на стоките, мотивирано от очакванията за по-голяма активност при пазаруването. И въпреки че културата на обслужването бавно търпи промени, експертите са на мнение, че броят на хората, които пазаруват в молове и хипермаркети ще продължава да расте, преди всичко заради удобството от концентрирането на едно място на голям брой утвърдени на световния пазар качествени стоки. Голямата търговска верига е неизбежен елемент от новата градската среда. А струпването на няколко такива в един град формира на свой ред предизвикателството пред мениджърите му за привличане и задържане на клиенти. Често тази битка е за оцеляване.

Търговията и наемите
Откриването на нови молове, презентирани с грандиозни промоции и забележими реклами, провокира сваляне на цените на стоките в старите търговски вериги и до инициативи по предоговаряне на наемите, тъй като оборотите остават под очакванията. Експертите по недвижими имоти коментират, че това е честа практика, мотивирана от целта за задържане на наемателите на търговските площи, тъй като празните магазини формират негативен имидж на мола като цяло. Сериозно предизвикателство за управляващите го създаде лошият старт на „Мега Мол Русе”, където от 70 планирани магазина само 4 бяха действащи в деня на откриването му.
В каква степен моловете и големите вериги за хранителни стоки ще участват в раздвижването на икономиката чрез стимулиране на потреблението в бъдеще зависи от успеха на стратегиите им за осигуряване на клиенти и предлагане на конкурентни цени. Засега плюсовете се свързват с новите работни места, с насочването на обслужването към нуждите на клиента и с формирането на потребителска активност по информиране за пазара и за ценовото позициониране на стоките.

 Поредицата: 2010 - положителните страни на кризата в България

 Следва: "З"-новият мотор на икономиката"