Промени в Закона за гражданска регистрация

Парламентът прие на второ четене промени в Закона за гражданската регистрация. За извършване на адресна регистрация на адрес в страната вече ще могат да се представят и други документи, доказващи собствеността или ползването на имота, освен документ за собственост или договор за наем. Тези други документи могат да бъдат договори за услуги с ВиК, с "Топлофикация", с електроснабдяването. Запазва се изискването да се представя и писмено съгласие от собственика на жилището. Изключение ще се прави при извършване на адресна регистрация на съпрузите и роднините по права линия на собственика или ползвателя на имота. Тогава няма да се представят изискуемите документи за собственост или ползване на имота, както и писмено съгласие от собственика. Адресната регистрация ще се извършва след служебна проверка в регистъра на населението за родствената връзка между собственика или ползвателя на имота и лицето, което заявява постоянен и/или настоящ адрес, както и проверка чрез отделите "Местни данъци и такси" за собствеността на имота. За извършване на адресна регистрация на лице, с което собственикът или ползвателят на имота живее във фактическо съпружеско съжителство, ще е необходимо само писмено съгласие на собственика или ползвателя на имота чрез декларация по образец, подадена лично, или с нотариална заверка на подписа. С измененията се създава възможност за извършване на адресна регистрация на граждани при показване на договор за предоставяне на социална услуга от резидентен тип и договор за настаняване в специализираните институции. За извършване на адресна регистрация на лица, настанени в държавни или общински жилища, няма да се изисква представяне на писмено съгласие от собственика на имота, а само настанителна заповед или договор за наем. В случаите, когато не могат да се предоставят изискуемите документи, ще се създава комисия, определена със заповед на кмета на общината, в която ще се включват служители от общинската администрация и от териториалните структурни звена на Министерството на вътрешните работи и на Агенцията за социално подпомагане. Комисията ще извършва проверка на обстоятелствата и ще дава становище за адресна регистрация в седемдневен срок. Броят на лицата, които могат да се регистрират по настоящ адрес на едно жилище със съгласието на собственика на жилището, няма да може да надвишава повече от три пъти броя на лицата, които обичайно могат да обитават съответното жилище, реши парламентът. Дирекцията ГРАО към министерството на регионалното развитие да извършва проверка и на подписки за европейска гражданска инициатива, освен за национални и местни референдуми, национални и граждански инициативи, общи събрания, гласува парламентът. Депутатите приеха окончателно на второ четене промени в закона за пряко участие на гражданите в държавната власт и местното самоуправление. Финансовите средства за проверката на подписката за европейската инициатива ще бъдат осигурявани от държавния бюджет. Предвидена е и защита на личните данни на взелите участие в инициативата. Министерството на транспорта и съобщенията да е компетентният орган за удостоверяване на системата за онлайн събиране на изявления за подкрепа от поддръжниците на предложената европейска гражданска инициатива, предвиждат текстове. Европейска гражданска инициатива се извършва чрез подписка, а изявленията в подкрепа могат да се събират на хартиен носител или по електронен път, предвиждат текстове в закона. Преди да започне подписката, организаторите се задължават да поискат от министъра на транспорта да удостовери дали системата за онлайн събиране на подписи отговаря на европейския регламент. При организирана европейска гражданска инициатива министерството на регионалното развитие трябва да провери до три месеца действителните изявления за подкрепа и да издаде удостоверение, според гласуваните изменения в закона. Финансирането на служебни проверки на подписките за местен референдум, за местна гражданска инициатива и за свикване на общо събрание на населението се осигуряват от общинския бюджет и се предоставят по сметка на Министерството на регионалното развитие и благоустройството, определи Народното събрание. Не бе прието предложението на левицата средствата да се осигуряват от бюджета на МРРБ.