Производителите на череши протестират

Продължават протестите на производителите на череши в района на Кюстендил. Кметът на общината Петър Паунов заяви, че ще внесе предложение до заместник министър-председателя по европейските фондове и икономическата политика Томислав Дончев и до министъра на земеделието и храните Десислава Танева, за компенсиране на черешопроизводителите, заради затворения руски пазар. Това съобщиха от пресцентъра на Община Кюстендил.
В предложението се настоява Европейската комисия да изработи механизъм, по който да бъдат изчислени пропуснатите ползи от българските производители, във връзка с наложеното ембарго от Русия.
В момента себестойността на качествените череши е 0.60 - 1.30 лв./кг. Изкупната цена, продиктувана от свитото потребление на международните пазари, във връзка с наложеното от Руската федерация ембарго за внос на селскостопански и хранителни продукти, е между 0.60 и 1.30 лв/кг. Черешопроизводителите не могат да си възстановят инвестициите при сегашното ниво на субсидии и това създава изключително сериозни препятствия пред развитието на земеделието в региона.
Петър Паунов предлага държавата да предприеме спешни мерки за осигуряване на държавна финансова подкрепа, прилагана по схемите и мерките за директни плащания, която да бъде в размер на не по-малко от 50% от себестойността на продукта. Повишаването на субсидията е стимул и гаранция за откриването и поддържането на трудова заетост в регионите с най-нисък доход на глава от населението. Паунов настоява предложението да бъде разгледано при гласуване на средствата от републиканския бюджет за следващия програмен период. Кметът на Кюстендил настоява и за извънредни спешни мерки за подпомагане на черешопроизводителите, за да бъдат намалени загубите, които те търпят, вследствие на наложената забрана за внос в Руската федерация. Той предлага компенсация в размер на 250 евро за тон.
Според Паунов предприемането на тази мерки е задължителна стъпка в подкрепа на земеделските производители и осигуряване на възможности за развитие на производството и преработвателната промишленост.
Близо 703 хиляди лева изплати Държавен фонд "Земеделие" на 66 производители, засегнати от забраната за внос на селскостопански продукти от Европейския съюз в Русия. Средствата са осигурени изцяло по линия на Европейския фонд за гарантиране на земеделието и се изплащат по двете извънредни схеми, които Европейската комисия въведе в края на миналата година, за да възстанови трайно баланса на пазара на плодове и зеленчуци в ЕС.
Подпомогнатите производители са от областите Благоевград, Варна, Велико Търново, Добрич, Кърджали, Плевен, Пловдив, Разград, София (област), Стара Загора, Хасково и Шумен. С изплатените средства са финансирани близо 4 хиляди тона гъби, домати, зеле, карфиол, корнишони, краставици, круши, моркови, нектарини, праскови, пиперки, сливи и ябълки.
 

Производството и пазар за череши в ЕС, България

Според анализ на фондация "ИнтелиАгро" развитието в производството и растящото платежоспособно търсене от развиващите се пазари води до увеличаване на производството на череши в света до 3,1 млн. тона през 2015 г. – с 35% повече от рекордната 2013 г.
Турция е безспорния глобален лидер в производството на череши и третия най-голям износител след САЩ и Чили. На Балканите този бизнес остава популярен и е силно застъпен още в Гърция, Румъния, България и Сърбия, а Албания го развива с бързи темпове.
Черешопроизводството е един от най-атрактивните овощарски сектори в България. Делът на реколтираните площи с череши достига 24% от всички овошки през 2014 г. спрямо 17,7% през 2007 г. По обем на производството се нарежда на второ място след ябълките.
България има своето място сред водещите производители на череши в света, но трябва да преодолее редица предизвикателства. Сортовата и възрастова структура на насажденията, използваните технологии и недостатъчните грижи на много от малките стопани предопределят основната част от продукцията да отива за преработка. Масовата череша, която се бере в България, не може да намери реализация на пазара за прясна консумация.
Популярният с черешите си Кюстендилски край от години е в упадък със силно раздробена собственост на градините (среден размер от 8 дка), стари насаждения и сортове. Най-големият производствен район в страната е Югоизточния. Все по-голям интерес към създаването на нови насаждения се забелязва и в Северна България.
България е част от общия европейски пазар – най-големият консуматор на пресни череши и един от най-платежоспособните в света. Месните производители имат възможност да се възползват от нови, но вече изпитани и доказани сортове, подложки, технологии за засаждане, формировки, средства за растителна защита.
За успешната реализация на продукция за прясна консумация на премийни пазари инвестициите в сертифициране на качеството, охлаждане, калибриране, опаковка и маркетинг ще бъдат абсолютно необходими.
За по-малките производители (под 50 дка) сдружаването единствено гарантира възможност за инвестиции в повишаване добавената стойност на продукцията.
Ролята на държавата в подкрепа на сектора следва да бъде насочена основно към преодоляване на външните за него предизвикателства – по-лекия и евтин достъп до земя, вода, енергия, както и опазване на собствеността на производителите.
Най-големият проблем, който се очертава в бъдеще, е липсата както на специализирана, така и на обща работна ръка, който ще се изостря тепърва.
На 27 юни, министърът на земеделието и храните Десислава Танева, която присъства на Празника на черешата в Кюстендил, заяви, че производителите на череши, съгласно предварителните данни, ще получат значително по-висока подкрепа, като индикативната ставка към момента е над 1660 лева на хектар. Тогава тя съобщи, че по приключилата кампания за директни плащания са кандидатствали над 115 000 земеделски производители, от които 4 260 са кандидатствали за подкрепа на плодове. Декларирани са над 23 000 хектара череши.
По Програмата за развитие на селските райони 2007 – 2013 г. в област Кюстендил има сключени 184 договора по три от мерките, по които можеха да кандидатстват производители на череши на общата стойност близо 5 млн. лв. Срокът на Програмата няма да бъде удължен, затова всички производители до 15 септември да приключат проектите си.