Приет „вълчи пакт” в защита на еврото

Финансовите министри на държавите от Европейския съюз одобриха пакет от мерки на стойност 500 милиарда евро, който трябва да попречи на кризата в Гърция да дестабилизира икономиката на другите страни от еврозоната, съобщиха световните агенции.
Това е най-едромащабният опит на ЕС и Еврогрупата да предотвратят разпространението на гръцката криза, и да попречат на пазарите да атакуват държави с изтънял бюджет като Португалия, Испания и Ирландия. Той ще включва смес от заеми и гаранции. Европейската комисия ще задели 60 милиарда евро за бързо реагиране при опасност, а страните от еврозоната ще осигурят чрез двустранни гаранции подкрепа в размер на 440 милиарда евро. В схемата ще участва и Международният валутен фонд, който ще осигури допълнително до 220 милиарда евро. Първият транш от международната помощ за Гърция ще бъде преведен до 19 май.
Вчера управителният съвет на Международния валутен фонд одобри заем от 30 милиарда евро за Гърция, като част от спасителния пакет от 110 милиарда евро за затъналата в дългове държава. 
Шведският финансов министър Андерс Борг нарече споразумението за антикризисен план за еврозоната като създаване на "вълчи пакт" за противодействие на атаките срещу еврото на валутните пазари. Преди началото на продължилото 11 часа заседание на министрите той заяви, че на финансовите пазари се наблюдава поведение като на "глутница вълци", които, ако не бъдат спрени, ще разкъсат по-слабите държави.
"Идеята е, че това може да бъде "вълчи пакт", че сега създаваме пакт, който е достатъчно силен, за да успокои пазарите и да създаде условия да се върнем към нормално състояние по отношение на пазарите на облигации", обясни Борг.  Финансовите министри на Испания и Германия заявиха, че страните от еврозоната ще ускорят усилията си, за да разрешат финансовите си проблеми.        
Междувременно Европейската централна банка обяви, че ще закупи частни и държавни дългове от еврозоната заради кризата в Гърция. Предстои да се определи техният размер. ЕЦБ също така обяви, че ще извърши операции за по-дългосрочно рефинансиране за три и шест месеца, и съобщи, че ще активира отново валутните суапови линии с Управлението на федералния резерв на САЩ.
Европейското законодателство забранява на ЕЦБ да купува директно дългове от правителства, така както направиха централните банки на САЩ и Великобритания, за да противодействат на финансовата криза. Тя обаче може да заобиколи забраната, като закупи от банки дългове втора ръка. Миналата година ЕЦБ обяви програма за закупуване на обезпечени облигации, но сега за първи път обявява намерение да закупи и държавни дългове.
Същевременно стана известно, че Управлението на федералния резерв на САЩ (УФР) стартира програма за изпращане на щатски долари в Европа, за да се предотврати задълбочаване на финансовата криза на Стария континент заради гръцката криза, предаде Асошиейтед прес.
Други централни банки, сред които тези на Канада, Великобритания, Швейцария и Европейската централна банка, също обявиха, че ще се включат в усилията за стабилизиране на еврозоната. Японската централна банка също ще обмисли подобни действия в близко бъдеще. УФР подновява програма, въведена през 2008 г., когато се разрази световната финансова криза. Тя предвижда САЩ да прехвърлят долари в Европа през чуждестранни централни банки, които на свой ред ще заемат тези пари на нуждаещи се от финансиране с долари частни бани в техните страни. Междувременно директорът на Международния валутен фонд Доминик Строс-Кан приветства споразумението за създаване на защитен механизъм за еврозоната, което постигнаха тази нощ в Брюксел министрите на финансите и икономиката на страните членки на Европейския съюз, предаде Reuters. Програмата предвижда за стабилизиране на икономиките в еврозоната да се гарантират 500  милиарда евро, а при нужда МВФ да осигури още 220 милиарда. МВФ ще осигурява средствата за всяка страна поотделно.Групата на 20-те най-развити държави също приветства за сътрудничество, за да се запази финансова стабилност в Европа.