Преработващата промишленост в местните икономики

Адриан Николов, ИПИ

Сред успешните модели на икономическо развитие – особено сред малки периферни на големите градове общини – е този, разчитащ на разширяване на ролята на преработващата промишленост. Най-често благодарение на един голям работодател или пък няколко, разположени в индустриална зона, общините с развити производствени предприятия се характеризират с висока заетост и добри заплати. За да можем да разграничим районите, където този модел е доминиращ тази седмица на „265 истории за икономика“ представяме карти на дела на преработващата промишленост в общата добавена стойност и сред наетите към 2021 г.

Делът на преработващата промишленост в добавената стойност през 2021 г. варира от  0% в Ценово и Мизия до цели 88% в Сопот, където стопанската активност е доминирана от оръжейната фабрика.

Разпределението им обаче е относително равномерно, като с над 60% дял на преработването са 36 общини, а с под 10 – други 34. Образуват се индустриални клъстери в перифериите на големите градове – струпванията на общини с високи дял са в периферията на София, Пловдив, Варна. Прави впечатление важната роля на промишлеността в Габрово и Велико Търново, както и в части на Родопите, най-вече около Смолян.

Относителният дял на заетостта в преработващата индустрия очаквано е сходен с дела на произвежданата добавена стойност от сектора. И тук лидер е Сопот (90% от всички наети в нефинансовите предприятия), следван от Сатовча и Джебел (по 78%). Най-малко пък са наетите в преработващата промишленост в Златица и Несебър (по 2,6%), както и в доминираните от туризма черноморски общини. Сред големите градски центрове най-нисък е делът на индустриалната заетост в столицата (9,4%), следвана от Варна (13%), а най-висок е той в Пловдив – цели 30%.