Преглед на чуждестранния печат

Русия се отказа от проекта "Южен поток" - поредния строеж на
века със стойност почти 24 милиарда евро. Владимир Путин обясни
това с интриги на ЕС и на България, замразила проекта под
натиск отвън. Решено е газопроводът да се обърне към Турция,
която може да стане най-големият посредник в продажбите на руски
газ, пише "РБК Дейли".
Печатът в Русия коментира вчерашните изявления на президента
Путин и на Алексей Милер - шеф на руския държавен газов гигант
"Газпром", при посещение в Турция. "Южен поток от сензации" ги
нарича в заглавие официозът "Росийская газета".
"Правителството на България всяка седмица мени позицията си
във връзка с газопровода", твърди "Комсомолская правда".
"Варианти за окончателно решение може да чакаме до безкрай",
отбелязва вестникът и допълва, че заради поведението на
България са били разрушени надеждите и на сърбите, и на Австрия,
и на редица други страни за допълнителни печалби от
реализирането на проекта", четем в "Комсомолская правда".
Причина за решението на Москва са действията на
"не твърде опитни бюрократи в Брюксел", коментира пред "РБК
дейли" руският аналитик Валерий Нестеров.
За да постигне политическа цел - да угоди на Украйна, като
накара Русия да транспортира газ през украинска територия, ЕС не
позволи на Москва да осъществи "Южен поток". Това зле ще се
отрази на допълнителните доставки за Европа. Така Европа се
наказва сама и тласка "Газпром" към по-активни действия на
азиатските пазари, предупреждава експертът.
"Газпром" изоставя един от най-мащабните и скъпоструващи
проекти в историята си след осем години преговори, подготовка и
безкрайни спорове с ЕС", резюмира "Комерсант", цитиран от Би Би
Си.
В крайна сметка руските власти избраха алтернативата да
прокарат тръба до Турция - втория по големина експортен пазар на
"Газпром", чието потребление расте за разлика от това на ЕС.
Според "Газпром", дори в новия си вариант газопроводът ще даде
на Русия възможност да се откаже от транзита през Украйна при
доставки за Турция, Гърция и вероятно България, пише вестникът.
"Газпром" се стреми и да оползотвори осъществените вече
инвестиции от над 25 милиарда долара, изтъква той. Според
"Ведомости" обаче през последните три години "Газпром" е
финансирал проекта "Южен поток" "почти наполовина" и сумата е
4,66 милиарда долара.
Експерти на "Комерсант" впрочем препоръчват проектът да бъде
изоставен изцяло, тъй като Турция може да стане проблемен
потребител за руския концерн: на преговори Анкара неведнъж мени
позицията си и проваля постигнати вече договорки.
Руският наблюдател Данила Бочкарьов напомня пред
"Независимая газета" недостига на енергия, пред който се изправя
бързорастящата турска икономика, и същевременно възможностите
на "Газпром" рязко да увеличи доставките за тази страна.
Според него обаче Турция "настоява още сега" да получи
отстъпка в цената на горивото, при все че се очаква цените по
действащите договори да спаднат след 6 до 9 месеца. "Газпром"
може да предостави отстъпка, особено ако бъде взето политическо
решение по въпроса", добавя Бочкарьов.
Анкара не подкрепи западните санкции и се изяви като
стратегически партньор на Русия - съответно Владимир Путин
заяви, че е решено цената на газа за турските ни партньори да
бъде намалена с 6 на сто, а в бъдеще може би и повече, отбелязва
"Московский комсомолец".
Всъщност Русия смята да гради втори "Син поток" към Турция и
този вариант в икономически план също е по-изгоден за Москва,
защото морската отсечка до Турция ще е по-къса - близо 400
километра срещу 925 километра до българския бряг, пресмята
електронното издание "Взгляд".
Съответно морската отсечка до Турция ще струва не близо 10,
а само 7 милиарда евро, и Русия ще направи икономии от 3
милиарда евро, уточнява финансистът Сергей Аргибалов.
Единственият минус е, че вместо Украйна се появява друга
транзитна страна - Турция. А специалното значение на "Южен
поток" бе тъкмо в това "Газпром" да получи достъп до
европейските пазари без посредници. Но Анкара в случая е къде
по-добър съюзник от Киев, който няма нито пари, нито желание да
купува газ от Русия. Нещо повече, благодарение на тези толкова
големи газови договори Русия получава един по-стабилен
геополитически съюзник, заключава "Взгляд".

Румънската преса
Путин се отказва от най-амбициозния енергиен проект на Русия
на стойност 40 милиарда долара, пише в заглавие румънският в.
"Гъндул", отбелязвайки, че "Южен поток" заобикаляше Румъния.
Вестникът цитира вчерашното изявление на руския президент в
Анкара, че Русия няма да може да реализира руско-италианския
проект "Южен поток" заради противопоставянето на България.
Изданието напомня, че проектът, който се оценява на 40 милиарда
долара, трябваше да пренася руски газ към Централна Европа по
маршрут, който заобикаля Украйна, с която Русия има напрегнати
отношения.

Изданията в Сърбия
Сръбските вестници коментират днес думите на руския
президент Владимир Путин в Анкара, че Русия засега не може да
продължи реализацията на "Южен поток", тъй като България блокира
изграждането на отсечката под морето.
"Блиц" посочва, че според Путин България, отлагайки този
проект, който за нея би бил печеливш, "не се държи като
независима държава". Президентът на Русия посъветва българските
лидери да поискат компенсации за загубите от Европейската
комисия, тъй като по думите му България би могла да получава
около 400 милиона евро годишно благодарение на транзита на газ,
отбелязва още белградският вестник.
Вестник "Политика" пише на същата тема, цитирайки
анализатори, които определят спирането на "Южен поток" като
силно послание към България, която това лято спря работата на
своя територия под натиска на Брюксел и Вашингтон. Това не
означава, че Русия напълно се е отказала от "Южен поток", но
този проект ще бъде замразен, докато не се постигне окончателно
споразумение между ЕС и Русия, посочва "Политика". С
подписването на две газови споразумения с Китай тази година на
стойност над 500 милиарда долара и с вчерашния договор с Турция,
Русия създаде ситуация, в която "Южен поток" вече не приоритет,
ако в Брюксел не съществува политическа воля той да се изгради,
пише още вестникът.

Американски и британски печат
Президентът Владимир Путин каза вчера, че се отказва от
руския газопровод Южен поток - грандиозен проект, който бе
замислен първоначално да установи господство на страната му в
Югоизточна Европа, но вместо това падна жертва на силно
влошените отношения на Русия със Запада, пише в. "Ню Йорк
таймс".
Това бе необичайно дипломатическо поражение за Путин, който
каза, че ще пренасочи трасето на газопровода през Турция. Той
нарече отказа от газопровода загуба за Европа и обвини Брюксел в
неотстъпчивост.
Решението изглежда е и необичайна победа за Европейския съюз
и правителството на Обама, които тази година проявиха безсилие,
след като Путин анексира Крим и раздуха бунт в Източна Украйна.
Русия дълго време представяше проекта за Южен поток на
стойност 22 милиарда долара като разумен бизнес ход. Но
Вашингтон и Брюксел го отхвърляха като зле прикрит опит на
Кремъл да циментира позицията си на господстващ доставчик в
Европа, заобикалящ Украйна, където споровете с Москва за цените
на газа на два пъти прекъсваха доставките през последните
години.
Конфликтът в Украйна засили натиска на Европа срещу
газопровода и строежът му бе спрян от България през юни, пише
"Ню Йорк таймс".
Ако има печеливш от всичко това, той е Турция, която наред с
Китай и други бързо развиващи се страни, нуждаещи се от
енергия, се възползва от споровете между Изтока и Запада, за да
си издейства дългосрочни енергийни доставки на изгодни цени.
Украинският конфликт и обтегнатите отношения между Киев и
Москва хвърлиха сянка над целия енергиен сектор в Европа. Със
задълбочаването на кризата в Украйна, която се разрасна в
противопоставяне, напомнящо на Студената война, западните сили
решиха да окажат съпротива на агресивната политика на Путин,
изразяваща се включително в проекта за газопровода Южен поток.
Руският президент лично определя стратегията за енергетиката
и газопроводите, която е може би най-важният източник на
неговата мощ на международната сцена. От години той и Западът
съперничат за контрол над енергийните доставки за Европа,
посочва "Ню Йорк таймс".

Решението на Путин беше обявено в ден, когато
продължаващото поевтиняване на
петрола предизвика срив на рублата спрямо долара,
отбелязва в. "Файненшъл таймс".
Изявлението на Путин е най-ясното признание, направено
досега от Москва, че спорният проект за газопровод от Русия към
България под Черно море е на път да бъде погребан.
Путин обвини Европейския съюз за спирането на проекта, който
руски служители от години възхваляват като важна стъпка към
подобряване на европейската енергийна сигурност, отбелязва
британският в. "Гардиън".
"Южен поток" наред с тръбопровода "Северен поток", който
доставя газ на Германия през Балтийско море, беше замислен да
заобикаля Украйна, посочва "Гардиън" и цитира руския енергиен
анализатор Михаил Крутихин, който заяви: "Това беше политически
проект от самото начало, а целта беше да бъде наказана Украйна и
да бъде лишена от газови доставки. Никога не е било
икономически изгодно да се харчи толкова много за този
тръбопровод."
Изненадващото решение на Путин да се откаже от плановете за
значим тръбопровод за доставка на газ за Европа свидетелства за
драматичната промяна в отношенията между Русия и Запада,
коментира американският в. "Вашингтон пост".
Този ход беше направен, след като лидерите на ЕС засилиха
съпротивата си срещу "Южен поток" заради тежкия конфликт в
Украйна, изтъква изданието.
Путин каза, че вместо да изпълни по-големия проект, Русия ще
строи по-малък тръбопровод към Турция. Отказът от "Южен поток"
изглежда слага край - поне засега - на период, в който Москва
преследваше големи, скъпи инфраструктурни проекти в Европа,
които й даваха политическо влияние чрез енергийните доставки,
отбелязва вестникът.
"Би било смешно да похарчим стотици милиони долари за
проекта, да изминем целия път през Черно море и после да спрем
пред българската граница", каза руският президент, имайки
предвид съпротивата на новото българско правителство към
проекта, посочва "Вашингтон пост".
България замрази работата по "Южен поток", след като ЕС
заяви през юни, че проверява дали не са нарушени правилата му
при дейностите във връзка с планирания газопровод, пише
американският в. "Уолстрийт джърнъл".
През последните месеци в ЕС има нарастваща съпротива срещу
"Южен поток" заради изострящата се криза в Украйна. Брюксел се
тревожи, че проектът би затвърдил позицията на Русия като
доминиращ доставчик на газ за Европа, отбелязва изданието.

Франция и коментарите там
Едно от първите последствия от европейските санкции
срещу Русия в контекста на украинската криза беше решението на
Владимир Путин да преустанови руско-италианския проект Южен
поток, отбелязва френският в. "Монд".
Аргументирайки решението си, Путин спомена България,
отказала да разреши преминаването на тръбопровода на
територията си, но и разкритикува остро ЕС. Путин каза, че е
смешно да се продължава влагането на милиони долари в този
проект и отправи силни упреци към ЕС, който смята, че
договорите, подписани с Газпром за Южен поток, нарушават
европейските правила за конкуренцията. Путин дори заплаши
доставките за Европа, намеквайки, че част от руската продукция
може да бъде отклонена към Азия, допълва френският вестник.
Южен поток плати цената на захлаждането на отношенията
между Москва и европейците, посочва в. "Експрес".
Изданието припомня, че газопроводът трябваше да има капацитет от
63 милиарда кубични метра газ на година и трябваше да свърже по
протежение на 3600 километра Русия с България и после да се
насочи към Западна Европа през Сърбия, Унгария и Словения.
Сега Русия по думите на Путин "ще отклони енергийните си
ресурси към други региони на света и Европа няма да получава
същите количества от Русия, но това е изборът на нашите
европейски приятели", посочва "Експрес". Като илюстрация Русия и
Турция подписаха вчера договор за изграждането на газопровод,
свързващ двете страни чрез Черно море.

Италианската преса
Водеща тема за италианските издания е обявеното от
руския президент Владимир Путин от Истанбул решение, че
газопровод Южен потокк няма да има.
Путин постави надгробния камък на проекта, който от
2018 г. трябваше да доставя в Европа руски газ, заобикаляйки
Украйна, отбелязва италианският икономически всекидневник "Соле
вентикуатро оре". Аргументът на Путин беше, че щом Европа не
иска такъв проект, то той няма да се осъществи. Украинската
криза, която влоши отношенията между Русия и Запада, намали
възможностите за договорка между Москва и Брюксел с цел
легализиране на газопровода в съответствие с Третия енергиен
пакет на ЕС. Но не само това предвещаваше края на проекта. Той
стана много скъп, над 50 милиарда долара според последните
оценки, а Русия е все по-затруднена да го финансира. Не само
западните санкции изключиха от финансирането международните
банки, но и спадът в цената на петрола, от който за Москва идват
над половината от приходите, предизвика криза за руската
икономика, допълва изданието. Решението на Путин обаче ще има
пряк отзвук върху Италия. Тя още в началото на май беше
заличена от трасето на газопровода, който противно на
оригиналните планове, щеше да спре в Австрия. Но италианската
енергийна компания Ени притежава 20 процента от съвместното
дружество, което трябваше да строи и управлява онази част от
газопровода, извън руска територия. Съдбата на това дружество
сега остава неясна. В него 50 процента от акциите държи руската
Газпром, а френската компания Електрисите дьо Франс и
германската Винтерсхал държат по 15 процента. Италианската
компания Саипем пък започна работа по подводния участък на
тръбопровода благодарение на спечелени договори за възлагане на
обществени поръчки, последният от които е на стойност 2 милиарда
долара и беше възложен през март. По ирония на съдбата вече
сглобените тръби и готови да бъдат подложени по дъното на Черно
море вчера потеглиха от България към Русия на борда на кораба
платформа Кастор 6. Като цяло за италианските компании в проекта
решението на Путин беше като гръм от ясно небе. Договорите с
тях обаче предвиждат големи обезщетения в случай на
неизпълнение, припомня вестникът.
Изданието допълва, че чуждите партньори на Русия и Ени
дадоха да се разбере, че нямат намерение да подпомагат финансово
Газпром за реализиране на проекта, а неотдавна италианското
правителство каза, че за Италия Южен поток не е в списъка на
приоритетите. Същото очевидно е в сила и за Путин, според
когото, Русия сега предпочита да ориентира своите енергийни
ресурси към други райони на света. Сред тях са Китай, с който
Москва сключи договори за енергийни доставки, но също така и
Турция, където Газпром заедно с компанията Боташ планира да
построи друг газопровод, който може да се свърже чрез Гърция с
Балканска Европа. Освен това чрез газопровода Син поток Турция
ще получава 20 процента повече руски газ от януари, тоест около
3 милиарда кубични метра, с 6-процента отстъпка в цената.
Путин се отказа от проекта за супергазопровода Южен
поток заради липсата на желание от страна на ЕС да го осъществи,
отбелязва в. "Кориере дела сера".
Според в. "Република" решението на Путин е подновяване
на войната между Русия и ЕС. Изданието припомня, че реакцията на
руския президент да се откаже от проекта е предизвикана от
София, чието правителство още не е дало зелена светлина за
преминаването на газопровода през българската територия.
Изданието се пита дали не става дума просто за заплаха, а не за
категорично решение, така че да бъде накаран ЕС да промени
мнението си за газопровода.
Според в. "Стампа" Путин категорично е затворил
газовата магистрала заради неконструктивната позиция на ЕС
относно проекта.
БТА