Покерът с еврото

Бисер Манолов    Световната финансова история е изпълнена с примери за „немислими“ събития, превърнали се в „неизбежни“ поради дадени икономически обстоятелства. От началото на века всички ние плащаме убийствена цена в резултат от безсилието пред фактите поради съзнанието за дадено събитие, че „не може да стане, защото не може да стане“. Имам усещането, че всички ние играем някаква безкрайна игра на покер при очевадна липса на късмет. Докато в един момент стигаме до изключване от играта просто защото сме издухали парите. Дотук купчинката с пари пред нас е намаляла с близо 200 милиарда евро (размера на спасителните пакети за Гърция и Ирландия). През седмицата еврото бе подложено на масови разпродажби. Цените на държавните дългове на държавите, спадащи към периферна Европа, също. Анонсът, че Европейската централна банка ще купува неограничено държавни облигации на закъсалите държави, ни най-малко не охлади пазарните страсти. За първи път тя изкупуваше на лотове (номиналния размер на една сделка) от по 100 милиона евро ирландски и португалски дълг. Това донякъде охлади напрежението, но горчивият вкус остава. За пореден път единната валута се гмурна под психологическото ниво от 1,30 долара за евро, макар и за кратко. Към настоящия момент като единствен стабилен и вездесъщ участник от държавите, спадащи към еврозоната, се очертава Германия. Точно затова всяко изказване от страна на официалните германски власти по отношение на случващото се в Европа е подложено на дисекция от всички инвеститори. Икономическите и финансовите проблеми на Стария континент се очаква да се прехвърлят и на политическата сцена. В Германия се заговори за създаването на Д-марк партия, разбирай „партия на германската марка“, макар че лично на мен ми звучи като виц. На база направено социологическо проучване сред германското население през 2008 година 56% от анкетираните са подкрепили връщането на германската марка. Към настоящия момент обаче този процент спада, като подкрепящите връщането на германската марка са малко над 30. Представяте ли си само какъв политически карамбол може да се получи? Партия, която акцентира като основна цел възстановяването на дойче марката като разплащателна единица, има шанс да спечели 30% от гласовете на избирателите. Разбира се, че в тази идея няма и грам икономически реализъм, защото от такова начинание абсолютно всички ще загубят. Ако това се случи, Испания, Гърция, Португалия и Ирландия мигновено ще трябва да девалвират „новото“ евро. Ще започнат масово тегления на депозити от банките, което неминуемо ще срине банковата система на тези държави. Германската банкова система пък ще заеме вакуума, което ще бъде материализирано от бурен ръст на депозитите. Германската марка ще покаже истеричен ръст, което е възможно най-лошата новина за немските износители. Прогнозирането на капиталови потоци ще бъде невъзможно. С една дума, това ще бъде най-краткият път към финансовия ад. Не си го и помисляйте, уважаеми почитатели на германската марка. Не мога да разбера обаче защо европейските надзорни органи са винаги 2 години след времето за вземане на правилните решения. В САЩ безкрайната ликвидност, която Федералният резерв от две години помпа в пазарите, започна да дава резултати. За първи път от 10 месеца доходността по 10-годишните американски ценни книжа е над 3%. Това означава, че апетитът на инвеститорите за поемане на повече риск се завръща. Искам най-дебело да подчертая, че единственото нещо, което може да ни изкара от тази икономическа дупка, e възвръщането на апетита към риска на предприемачите. Поемането на риск не е онази мръсна дума, която ни докара дотук. Поемането на неконтролиран риск е пагубно, но както видяхме, най-рисковите играчи май се оказаха правителствата. Бизнесът вече си плати прескъпо цената на непремерения риск.
Оригиналното заглавие „Финансовият покер”