Плевнелиев и Трайков – най-харесвани министри

В края на 2010г. оценките както за икономическото състояние на страната, така и на домакинствата, остават почти същите както в края на 2009г., показва проучване на Алфа Рисърч Обществените нагласи , декември 2010. Едва 10% са на мнение, че икономическият климат се подобрява, 42% смятат, че остава същият, а според 48% ситуацията се влошава. Почти еднакво критични са както хората с ниски доходи, пенсионерите и заетите в частния бизнес, така и хората на ръководни позиции и частните предприемачи. Подобни са оценките и за личния материален стандарт. Интересното тук е, че в личен план оценките са малко по-позитивни, отколкото на равнище страна. В удържането на материалния стандарт на домакинствата своя принос имат и аделените в предишни години средства. Изследванията на Алфа Рисърч показват, че към момента 28% от българите имат някакви спестявания. Над половината от тях обаче (16%) са теглили от своите спестявания през последните месеци. Най-често причината е била недостиг на средства за покриване на разходите си (11%), докато само 5% са теглили от спестяванията
си, защото в този период са имали възможност да правят изгодни покупки.Постепенното намаляване на индивидуалния резерв, както и затрудненията при тегленето на кредити, също ще влияят върху равнището на жизнения стандарт през следващата година.
Традиционно в края на всяка година оптимизмът за близкото бъдеще се възражда. Малко над една трета са оптимистите , срещу 24-27% песимисти.
Най-значителен обаче остава делът (42%) на хората, които не виждат признаци на съществена промяна през следващата година. Като се имат пред вид запазващото се ниско равнище на доходите на българските граждани (по данни на Евростат те са едва 40% от средното за ЕС, измерено по критерия
стандарт на покупателна сила), спадът на чуждите инвестиции и на потреблението, евентуално разминаване между очаквания и реалност може да катализира недоволство и напрежение в най-засегнатите социални групи. Обратното, предвижданото от управляващите икономическото оживление,нарастването на заетостта и доходите на населението след две тежки икономически години може да даде тласък на социалния оптимизъм. Както във всички европейски страни, така и у нас, икономическите процеси ще имат решаващ дял върху динамиката на политическата ситуация.

Сериозни размествания в индекса на доверие на министрите

С ръст от 11 на сто Росен Плевнелиев получава най-висок индекс на доверие (измерен като разлика между положителните и отрицателните оценки за дейността му) и през декември за първи път Цветан Цветанов слиза от първото място в рейтинга на министрите. Въпреки че вътрешният министър продължава да бъде най-харесваният представител на кабинета, критичните настроения към
него нарастват. Сумарно той бележи спад от 12 на сто в личния си индекс на доверие, и с тези стойности заема второто място. Разместване е налице и при третото и четвъртото място. Скандалите около Калина Илиева костват на Мирослав Найденов 5% спад и така той остава на статистически значима дистанция след външния министър Николай Младенов. Външният министър продължава тенденцията от предишните месеци на ръст в позитивните оценки за дейността си.
За силата, с която отекват скандалите по българските политически върхове говори и сривът в доверието към културния министър Вежди Рашидов. Негативните оценки за дейността му достигат 19%, което е рядкост за културен министър, а индексът му на доверие спада с почти 8 на сто. Проблемите около финансирането на университетите и БАН носят негативи и на министър Сергей Игнатов (спад от 7%). В месеците обаче, когато се дебатираше и приемаше бюджета за 2011г., най-големите негативи се
концентрират във фигурата на финансовия министър Симеон Дянков. Освен Росен Плевнелиев и Николай Младенов, третият министър с позитивна тенденция е Трайчо Трайков, на когото симпатизира значителна част отбизнеса и висококвалифицираните служители от големите градски центрове.

Събитията с най-силен обществен отзвук
Своеобразната класация на анти-събитията, оказали най-негативно влияние върху общественото мнение, се води от групата на 16-те депутати, които напуснаха гласуването в Народното събрание, за да получат скъпи мобилни телефони. Отрицателният отзвук от медийния експеримент е огромен и достига
до 70% от българите. На второ място, с 67% се нарежда сагата около бившия директор на Фонд Земеделие Калина Илиева. На трето, с 51%, разкритията около имотите на Цветан Цветанов и Андрей Иванов. 43% поставят в групата на рушащите доверието към управляващите скандали скъпоструващото пътуване на българска културна делегация начело с министър Вежди Рашидов във Венеция за
награждаването на филма на Мишел Бонев, предизвикало разследване от италианската прокуратура.
Втора ос от негативни обществени реакции се формира около предизвикалото бурни дебати и протести управление на парите за здраве. 55% оценяват отрицателно решението на правителството да прехвърли част от резерва на Здравната каса към националния бюджет, 46% се солидаризират с лекарските
протести.
Позитивите за имиджа на ГЕРБ през последните месеци идват основно от избирането на Кристалина Георгиева за еврокомисар и европеец на годината (67%) и от започналото събаряне на незаконни строежи (46%) след години на държавно толерирано беззаконие.
Подписаните споразумения с Русия за строежа на Южен поток и на АЕЦ Белене предизвикват противоречиви реакции в обществото. Около една трета от българите ги оценяват положително, но над 40% се въздържат от определено мнение, преди да станат ясни повече детайли по проектите.
Изследването показва, че общественото мнение реагира много по-силно и остро на казуси, свързани с моралните стандарти на политическия елит, отколкото на чисто експертни и политически теми. В резултат от активизацията и динамиката на обществените нагласи настъпват съществени промени в оценката за ключови министри от кабинета Борисов.