АБОНАМЕНТ ЗА НОВИНИ [X]
Предложението на Загреб да помогне за реализирането на украинския зърнен износ първоначално предизвика въодушевление, че е намерен изход от кризата с експорта на продукцията на един от най-големите зърнени производители в света, какъвто е Украйна, но според анализатори това няма да стане лесно поради редица фактори, един от които са логистичните пречки.
Европейският парламент прие нови правила, за да регулира тези въпроси и да се гарантира по-справедлива и безопасна среда за предприятията и потребителите. Научете повече за Акта за цифровите услуги и Акта за цифровите пазари във видеото.
Европейският парламент прие нови правила, за да ги регулира и да осигури по-справедлива и безопасна среда за бизнеса и потребителите. Научете повече за Закона за цифровите услуги и Закона за цифровите пазари в нашите кратки въпроси и отговори.
Покачването на цените на повечето зърнени стоки по световните борсови пазари спира в последната седмица на юли, отчитат експертите на Софийската стокова борса. Поскъпването, което се наблюдаваше, се дължеше на притесненията от оттеглянето на Русия от "зърнената сделка".
Към момента излизането на Русия от черноморската зърнена сделка не се отразява драстично на цените на пшеницата на международните пазари. Това е становището на Българския фермерски съюз.
Най-голямата промяна в нов закон е процедурата за предоставяне на концесии и това, че при поискване за търговско използване на морско имущество концесията може да бъде предоставена за максимум пет години.
Какво мислят за работата си Иван Скачков баща и неговия син Николай Скачков, които ръководят една от големите и успешни фирми в бранша Мебелор. Компанията е базирана в Пловдив и работи с европейски и световни пазари.
В България средната заплата от близо 1900 лева и в момента е една от най-високите в региона. В Румъния тя е 1870 лева, а в Гърция - колкото в България, т.е. 1900 лева. В Хърватия, която наскоро прие еврото като официална валута, средната заплата е около 2300 лева.
Посоченият темп е доста под средното ниво в исторически план от 3,8 процента годишно, което може да окаже натиск върху капиталовите потоци. Правителствата, най-вече в страните с нововъзникващи пазари, ще трябва да затегнат фискалната политика.
В Румъния те са 25,8 на сто от хората на трудоспособна възраст, след в Италия (25,6 на сто), Гърция (22,8 на сто), Хърватия (21,8 на сто) и Белгия (19,6 на сто).