НС избира ново правителство

Започна заседание на 43-то НС, на което се обсъждат кандидатурата на лидера на ГЕРБ Бойко Борисов за премиер на България, както и състава на на предложеното от него правителство.
На сесията присъствуват президентът Росен Плевнелиев, както и целият екип на служебния кабинет начело с премиера проф. Георги Близнашки.

Проектосъставът на правителството е:

Министър-председател ще е Бойко Борисов.
Вицепремиер по коалиционна политика и държавна администрация ще е Румяна Бъчварова.
Вицепремиер по европейски политики и институционални въпроси Меглена Кунева.
Вицепремиер по еврофондовете и икономическа политика ще е Томислав Дончев.
Вицепремиер по демографска и социална политика Ивайло Калфин, както и министър на труда и социалната политика.
Министър на външните работи ще е Даниел Митов.
Министър на правосъдието ще е Христо Иванов.
Министър на отбраната ще бъде Николай Ненчев.
Министър на образованието и науката ще е проф. Тодор Танев.
Министър на икономиката ще е Божидар Лукарски.
Министър на здравеопазването ще е Петър Москов.
Министър на младежта и спорта ще е Красен Кралев.
Министър на вътрешните работи ще е Веселин Вучков.
Министър на транспорта ще бъде Ивайло Московски.
Министър на регионалното развитие ще е Лиляна Павлова.
Министър на енергетиката ще бъде Теменужка Петкова.
Министър на финансите ще е Владислав Горанов.
Министър на културата ще бъде Вежди Рашидов.
Министър на околната среда и водите – Ивелина Василева
Министър на земеделието и храните Десислава ТАнева
Министър на туризма Николина Ангелкова.

В свое изказване Бойко Борисов отбеляза: "Новото правителство си поставя за цели: Да дадем сигурност за функциониране на държавата, като стабилизираме институциите. Да очертаем ясна перспектива за поне едно десетилетие напред. Да подобрим публичната администрация. Чрез образованието да формираме поколение способно да се грижи за бъдещето на държавата. Да създадем нови работни места и да увеличим доходите. Да провеждаме социална политика, която помага на уязвимите групи и безработните. Да разпределяме честно и прозрачно европейските средства. Да съхраняваме природата на България и да гарантираме енергийната сигурност. Политиките, които ще реализират тези политики, са отразени в програмната декларация на ГЕРБ и Реформаторския блок. Категорично сме убедени, че тази програма е най-добрата."

Какви са акцентите в програмната декларация, подписана от партиите, подкрепящи бъдещото правителство?
Ускорено приемане на актуализацията на държавния бюджет за 2014 г. и подготовка и приемане на Закона за държавния бюджет за 2015 г. е една от задачите, записани в програмната декларация за
ключовите приоритети за формиране на стабилно парламентарно мнозинство в 43-то Народно събрание и съставяне на проевропейско реформаторско правителство.
В програмата за стабилно развитие на България за периода 2014 - 2018 г., основа на европейското реформаторско правителство, са формулирани най-важните задачи във всички обществени сфери.
Участниците във властта са се споразумели за приемане на политическо решение за подкрепа и участие в създаване на Европейския енергиен съюз. Създава се министерство на енергетиката. Сред важните приоритети в сектора "Енергетика" ще е и избор на нов състав на ДКЕВР. Записано е запазване на
капацитета за развитие на ядрената енергетика, както и продължаване на строителството на проекта "Южен поток" само при пълно съответствие с европейското законодателство, при диалог с ЕК и при доказани икономически ползи.
Сред приоритетите в сектора "Публични финанси" е въвеждане на данък върху операциите на капиталовите пазари. Предлага се запазване на данъчната система и нисък дял на преразпределение
на бюджетните средства от държавата - до 39 процента от брутния вътрешен продукт /БВП/.
Предлага се постепенно нарастване на средствата за образование, номинално и като процент от БВП, обвързване на субсидията за обучение с качеството на образованието, ново законодателство и реформи в системата на средното и висшето образование.
Преструктуриране на НЗОК и на спешната помощ, въвеждане на пакет от мерки за повишаване на събираемостта на здравните вноски, са част от приоритетите в здравеопазването.
Продължаване на пенсионната реформа и търсене на възможности за допълнително нарастване на пенсиите, гарантиране на адекватни, спрямо икономическата среда, нива на социални помощи, са сред
най-важните задачи в сектор "Социална политика".
Приоритет ще е довършването на магистралите "Хемус", "Марица", "Струма", изграждането на тунел под Шипка. Предвидени са мерки за преодоляване на хроничната икономическа изостаналост на Северозападна България, Странджа, Родопите и останалите погранични планински и полупланински слабо развити райони. В програмата е залегнало и изработване на стратегия за българското село.
В областта на сигурността и обществения ред е предвидена нова законодателна уредба за всички служби за сигурност. Специално място в програмата е отделено на връщането на ГД "Борба с организираната престъпност" в МВР, както и на възстановяването на конкурсното начало за издигане в кариерата и назначаване на ръководни длъжности в системата на сигурността. Отделено е внимание на политическите усилия за приемането ни в Шенген.
Основна задача ще е приемане от парламента на дългосрочна стратегия за реформиране на правосъдната система. Ще се търси консенсус за промяна на конституционния модел на съдебната власт, предвиждащи създаване на Висш съдебен съвет и Висш прокурорски съвет.
Партньорите във властта предлагат да се създаде фонд за подпомагане на пострадалите от бедствия и катастрофи. Сред задачите е разширяване на участието на въоръжените сили в интегрираната система за реакции при кризи. Предвижда се запазване на числеността на българската армия. Приоритет ще е
постепенно преустановяване на всички зависимости на българските отбранителни способности.
В областта на външната политика е застъпено засилване на интеграцията на България в ЕС и НАТО, запазване на външнополитическата ориентация и поетите международни ангажименти на страната на базата на националните ни интереси.
Специално внимание е обърнато на българите зад граница, както и на подготовката на страната ни за поемане на ротационното председателство на Съвета на Европейския съюз през втората половина на 2018 г.