България е зелена, но близо до 42-ия паралел

Русе е домакин на 21-вия конгрес на Съюза на европейските лесовъди, в който участвуват  50 делегати от 12 европейски държави и 50 лесовъди от България. В програмата на конгреса е включена научна конференция на тема "Лудогорието и Добруджа, предизвикателства за опазване на биологичното разнообразие в условията на климатични промени".  

България е зелена държава, но трябва да обърнем внимание напред в бъдещето, защото сме на границата на 42-ия паралел, където климатичните промени ще се усещат най-силно. Това заяви председателят на Съюза на лесовъдите в България проф. Иван Палигоров. Той обясни, че за Североизточна България прогнозите за 2080-а година са много лоши. "И ако се сбъдне това, ние имаме тежката задача да опазим нашите гори за бъдещите поколения".  По думите му за над 140-годишната история, която Съюзът на лесовъдите у нас има, в България са залесени над 18 милиона декара гори. 

Съюзът на лесовъдите в България е създаден през 1909 година. Той обединява в себе си над 3800 действителни членове, работещи в горите на България. 

"В България се усеща най-силно - много горещо време и дълги периоди на засушаване. Това налага лесовъдската наука да обърне внимание на някои много важни въпроси, свързани с бъдещето на горите. Искам да подчертая, че ние лесовъдите не се ръководим от мандати. За нас най-късият период, в който се сменят горите, е 25 години и то само за някои видове. Всички останали са дълговечни и днес, работейки, изграждаме бъдещето след 50, 60 или повече години. Така са постъпили нашите колеги в началото на миналия век", каза проф. Палигоров. 

Той обясни, че презентациите на конференцията са свързани с възобновяване на горите в региона, с полезащитните горски пояси и тяхното управление и стопанисване, както и с взаимодействието между държавата и неправителствените организации при стопанисване на дивечовите популации на територията на Североизточна България и на Добруджа. 

Проф. Палигоров коментира, че тази година е с рекордни поражения по горите в България от пожари. "Това изисква много повече усилия, когато горите трябва да бъдат възобновени. Необходими са много настоятелност и средства, за да се възстановят. Основният проблем пред лесовъдите у нас е желанието им да продължат традициите, които дедите им са завещали. Непрекъснато срещаме големи трудности в осъществяването на тази дейност. Това, което пред нас в момента предстои, е да опазим горите от пожари, да се опитаме да създадем устойчиви практики, които да възобновяват горите с местни видове, но не в рамките на кратък период от време, а дългосрочно, имайки предвид климатичните фактори", каза той. 

През 50-те и 60-те години на миналия век, за да се укротят пороите около много населени места са създадени горски насаждения. Преобладаващата част е от иглолистни видове, но днес те не издържат на променените климатични условия, съхнат масово и трябва да бъдат отстранени. Бавно и устойчиво във времето трябва да се възпитава населението да пази горите. По думите му законодателството може да ограничи или да създаде бариера пред нарушител или пред хора, които не са отговорни, но то не е възпиращ фактор.